— Рано или късно всички скитници откриват гледката, която е сега пред очите ви! Един ден всичко това ще ви принадлежи и свободно ще се разхождате из него.
Надир погледна с възхита другаря си. Цила и той нямаха нито вярата, нито ентусиазма му — не беше минало много време от залавянето им! И все пак те тръгваха първи, а Олаф със завидна жертвоготовност като Арп и толкова други още оставаха, за да организират свободния живот, който те самите може би никога нямаше да видят…
Олаф отгатна мислите на Надир.
— Не се грижи за нас, Надир. И нашият ред ще дойде! Ти и Цила ще бъдете сто пъти по-полезни там! Във връзка с това трябва да ви дам някои обяснения, преди да стигнем. Ще поставим капан за акули. Щом роботите затворят мрежата с животните, вие ще излезете през шлюза. Не и преди това, ще уплашите дивеча! Във външното отделение, в задната част на талигата ще намерите двуместен свръхбърз атомен ял… Като го включите на най-голяма мощност, би трябвало за четири часа да ви отведе до мястото на срещата. Мине ли това време, горивото на двата микрореактора ще се изчерпи и машината вече няма да ви служи за нищо. Ще чакам час и половина, след като тръгнете, и тогава ще сигнализирам за изчезването ви. Повече не бих могъл! На безименните ще им трябват още три, додето ви идентифицират и открият къде сте. Щом го сторят, ще заповядат на вашия робот-пазач да ви унищожи. С една дума, много важно е да не закъснявате и да пристигнете навреме, за да може вашият водач да ликвидира тези мръсни машинки, преди да са се обърнали срещу вас! Ако се случи нещо непредвидено, ялът ви има и допълнителна свръхмощност. Тя, за съжаление, се изразходва за много кратко време! Използвайте я само в краен случай!
— Всичко ще бъде наред! — увери го Надир.
— Дано! Имате само половин час в запас, а това е малко!
— Не бой се, Олаф! Яка ни е кожата! — рече Цила с радостен смях.
Надир бе очарован да чуе отново този от месеци забравен смях. Премеждието, което ги чакаше, не беше безопасно! Ала то караше да заблестят в очите на Цила всички огньове на надеждата.
— Ето че стигнахме! — съобщи внезапно Олаф, забавяйки постепенно ход.
Когато спряха, Олаф поговори по микрофона с хората от задната кабина.
— Намираме се в зоната, извадете мрежите и стръвта.
За няколко минути хората-риби се озоваха във водата, прикривайки с водорасли мрежата, която роботите раздипляха. По същия начин скриха и машините, сетне хвърлиха в капана голям куп прясно нарязана риба. Прибраха се в талигата, която се отдалечи, а после спря на достатъчно разстояние, за да не изплаши дивеча.
Олаф насочи една антена и тогава светна малък вътрешен екран, в който сцената много ясно се наблюдаваше.
Няколко малки и други средно големи риби дойдоха първи, привлечени от мириса на месото. Появи се една, сетне две сенки бавно заплуваха над стръвта и най на края все още предпазливо се появи първата акула — дълга, синя, страшно силна и бърза. Няколко минути по-късно нахлуха всички! Десетки продълговати фигури се нахвърлиха на храната и обхванати от бяс, започнаха да си отнемат едни други парчетата месо, като се раняваха взаимно.
Водата се обагри в червено и така привличаше и други акули към плячката. Олаф натисна половин дузина бутони, после се обърна към Надир и Цила:
— Току-що дадох заповед на роботите да затворят капана… Бъдете готови!
Надир и Цила бяха нахлузили вече костюмите си.
— До скоро виждане, братко — каза Цила с леко треперещ глас.
— Дано имате късмет!
Надир стисна силно ръката на Олаф. Те минаха в голямата задна кабина. След като се сбогуваха с хората-риби, минаха в шлюза и зачакаха.
— Тръгвайте!
Леко променен от високоговорителя, гласът на Олаф ги накара да трепнат. Надир взе Цила в ръцете си и я целуна по очите. Помогна й да намести шлема си и оправи своя, докато шлюзът се пълнеше.
Навън чакаха кълба-пазачи. Две от тях последваха младите хора.
Мислейки за кръвожадната сцена, която се бе разиграла недалеч оттук, Надир побърза да извади яла — съжаляваше, че организацията не разполага със сериозно оръжие…
Седнаха в малката аеродинамична машина, затвориха остъкления люк над главите си и безшумно потеглиха. Надир махна няколко пъти на Олаф за довиждане, насочи се към югозапад и включи двигателите на пълна мощност.
Силните фарове разкъсаха тъмнината и ялът се понесе напред. Роботите-пазачи ги следваха от разстояние…
БЕГЪЛЦИ
Огромната зала кипеше от напрегната работа. Хиляда и сто специалисти работеха там, наведени над хиляда и сто електронноизчислителни машини. Срещу им цяла стена беше заета от релефна карта на морския свят по която милиони различно оцветени светещи точки се движеха, премигвайки. На централния пулт за управление един от дежурните началници махна обезкуражено с ръка.