Выбрать главу

— Докато не сведем засичането до един час, бегълците ще ни се изплъзват под носа!

— Да можехме да принудим отговорниците да ни дадат регистрационните номера на бегълците от екипа им, за пет минути ще ги унищожим!

— Невъзможно! Няма край инатът на тия диваци!

— Чудя се как се справят с малките роботи! Все пак това са истински шедьоври…

— Драга 876-АУ, крайно време е като че ли да ги преработим и да предоставим на нашите подводни работници по-усъвършенствувани пазачи!

Младата безименна, към която тези думи бяха адресирани, доби замечтан вид и заяви:

— Знаете ли, че според последната статистика успешните бягства от лагерите се изчисляват на двеста хиляди? Но къде отиват тогава?

— Къде! Стават скитници! Тия хора го имат в кръвта си!

— Зная, че това е официалното ви твърдение, но никак не ми се вярва… Редовно изчезва по някой от нашите роботи-детективи…

— Е и?

— Е и? Да приемем, че са успели да построят няколко хижи в необитавана зона — така бихте си обяснили изчезването на строителни материали — какво повече могат да направят? Само с рудните ресурси от дъното не могат да създадат мощност, която да застраши един ден Международната федерация!

— А ако лагерите прекратят работата си един ден? Те изхранват цялото население на слънчевата система — девет милиарда души! — положението няма да бъде особено добро… Но няколко групи работници от Венера ще бъдат достатъчни да укротят размирниците! И вярвайте ми, трудностите на една война в океана няма да уплашат юначагите от школата на Венера!

— С други думи, за да усмирите разбунтувани каторжници, вие ще използвате други каторжници? Опасна игра…

Видеофонът на пулта прекъсна спора. Един от дежурните запали екрана. Появи се лицето на млада контрольорка.

— Господине, завършихме засичането на всички работници от сектор 118. Те са деветдесет и осем. Естествено, ние не знаем съответните им дълбочини…

— Добре. Повикайте ме, щом узнаете нещо повече!

Екранът угасна. Друг дежурен, дошъл от любопитство, попита:

— Какво искат още? Сигурно не е трудно да проверят деветдесет и осем души!

— За тази цел трябва да се съберат работните планове на всички предполагаеми работници в дадения сектор и околните му. Трябва да се има предвид и движението на пастирите. След това ЕИМ ще бъде в състояние да даде кривата на логичните придвижвания на всеки един от тях… Всеки, който се е отклонил от нея, ще бъде заподозрян. И тъй като винаги остава нещо непредвидено, ще се наложи още една проверка, преди да можем със сигурност да ликвидираме нашите бегълци!

Два часа и четиридесет и пет минути след започването на операцията по засичането контрольорът повика мостика:

— Засякохме девет съмнителни пункта, господине. Сега започваме с ЕИМ елиминирането…

Бяха изоставили пастирската талига точно по обяд. Тоест, вече два часа и двадесет и пет минути напредваха с всичка сила. От един час безименните бяха предупредени за изчезването им…

Всичко вървеше добре. Малкият ял се носеше към целта и младите съпрузи започваха да приемат премеждието си като развлекателно пътуване.

Разбира се, не ставаше и дума да се вдигнат нагоре, където всеки момент можеха да бъдат засечени. Заповедите в това отношение бяха изрични. Изведнъж фаровете осветиха далеч напред някаква хижа. И за това имаха точно указание: трябваше да я избягнат на всяка цена.

Надир обърна машината и това го вкара в едно дефиле между две вериги от високи планини. То изведнъж се стесни. Наложи се Надир да намали скоростта. Цила хвърляше от време на време тревожни погледи нагоре: скалите сякаш се съединяваха!

Надир с облекчение забеляза края на гърловината, но веднага сърцето му се сви в тревога. Излазът от тях представляваше една единствена тясна пролука. Щяха ли да преминат? Младият човек намали припряно яла, за да прескочи една скална гърбица. След туй той едва-едва напредваше, насочвайки яла ту надолу, ту нагоре, за да си проправи път между неравните и все по-тесни стени. Най-после пролуката! Надир поведе внимателно машината. Бордовете й леко се отъркаха о камъните и докато Цила вече се смееше с облекчение, мислейки, че са се отървали, ялът внезапно зацепи!

Надир поиска да даде заден ход… Невъзможно. Той срещна отчаяния поглед на младата жена и вбесен включи двигателите на свръхмощност с лудата надежда да изтръгне яла от това менгеме. Нищо не постигна и бързо изключи двигателя. Положението съвсем не беше блестящо… А не достигаха само няколко сантиметра от двете страни!