Той се свърза с робота от архива и му продиктува заданието. След няколко минути дойде отговорът:
— Информирам ви, че 720-12-0331-U006-АZ, съпруга на 720-12-0331-Y0016-ВZ, с дете от А-пол, регистрирано, е на 29 години. Рижа, 1,65 м, 50 кг. Родена е в купол 00 и родителите й още живеят там. Тоест, няма защо да отсяда в хотел. Освен това, уведомявам ви, че Службата при градските порти й наложи глоба — току-що е изпратена в дома й. Причините интересуват ли ви, господине?
— Да.
Трябваше да почака още няколко мига. Отново гласът на робота:
— Информирам ви, че Службата при градските порти установи: глисерът й не отговаря на теглото и височината й — 1,70 м, 60 кг в момента на справката, а това покачва коефициента несигурност на 4. Службата при градските порти й наложи голяма глоба, тъй като тя си е знаела нарушението — потвърдено е и от необяснимото, внезапно появило се нервно напрежение. Това е всичко, господине…
„Това вече е прекалено! — помисли той. — Има само едно обяснение… След 29 години човек не расте, драги ми роботе! Но това е невероятно! Трябва да говоря с директора…“
Той се свърза с шефа си по видеофона и му изложи фактите. Когато свърши, шефът му помръкна и заяви:
— Съобщават ми от другаде, че администраторът на един хотел е сигнализирал за някаква луда: млада жена, която пожелала да се разхожда пеш! Да видим самоличността й… 720-12… Няма съмнение — същата!
— Знаете ли какво си мисля, господин директор?
— Да! Не е за вярване! Скитничка в града! Веднага пращам патрул… Тая сигурно е влязла в туристическия купол! Само да не е станал скандал!
Хотелската машина се движеше по рампите около жилищата на патрициите. Цила не можеше да не се очарова от лукса, който цареше навсякъде. С детинско любопитство тя включи „беседата“. Чу се женски глас с приятен тембър:
„Приближавате се до резиденцията на фамилия 0042 от трета категория. Ето някои родословни данни… 0042 — главни акционери в Междупланетното общество по електроника, членуват от пет века във Федералния съвет. Смята се, че следващото им поколение ще влезе във Върховния съвет. Това е една от най-старите земни фамилии, чийто корен води началото си от антични регистрации от «социален тип» на XXI век. В действителност самоличността на най-стария от дедите им, известен нам, е била: F1 042-05-12-081-047-50-371! Повечето от членовете им като С0042 от 2800-те години са пожънали слава в завоюването на слънчевата система. Р0042 от 2910-те години е един от основателите на град 348 Плутонийски. Съветникът R0042 — XXXI век въведе експлоатацията на астероидния пръстен и загина трагично по време на едно контролно пътуване…“
Остро изсвирване заглуши гласа; голям облак затъмни малкия открит глисер. Цила вдигна глава. Някакъв апарат летеше над нея, явно съобразявайки скоростта си с нейната. Цила прочете големите червени букви по корема на машината: Безопасност. Тя изтръпна и изключи беседата. Сякаш само това чакал, един друг глас заговори — този път по радиотелефона:
— Маршрутен глисер В-23! Глисер В-23! Ако сте на ръчно управление, моля, превключете на автоматично ускорено връщане в хотела! Чухте ли? Моля, върнете се в стаята си и бъдете на разположение на властите!
„Откриха ме! Ами сега?“
Цила си наложи спокойствие и размисли, като се опитваше да чува категоричните заповеди на полицаите, които не се уморяваха да повтарят разпоредбите си.
„Така… Искат да мина евентуално на автоматично управление… Значи има и ръчно! Къде? А! Този лост!“
Един лост с жълта топка на края бе монтиран на пода до седалката й. Тя прочете надписа: Ръчно. Младата скитничка бутна лоста… Глисерът продължи пътя си, отклонявайки се леко вдясно — края на рампата. Цила побърза да овладее удара и навлезе във второстепенната рампа, която водеше към подстъпите на един голям дом.
— Маршрутен глисер В-23! Какво правите? Навлезли сте в частната рампа на съветник 0042! Обърнете! Не правете скандал, моля ви! Все едно, не можете да се измъкнете…
Луда радост изпълни Цила, като откри, че мъжете от Безопасността не смееха да я последват и апаратът им стоеше до рампата. Плю презрително към тях. Отсрочка!
Приемът беше успешен: огромните салони гъмжаха от гости. Бяха се събрали най-знатните младежи от висшето земно общество.
Въпреки това 700-01-0003-S0042-ВУ умираше от скука. Беше му забавно да събере всичките си приятели, връзки и познанства, но сега разговорите на гостите смъртно му досаждаха! Навалицата се раздели на две, когато той приближи и мина към градината.
„Не вярвам татко да одобри моите сбирчици. Тук май се е събрало всичко, де що е приказливо на земята! А! Я гледай… какво се носи там по рампата?“