— На това място ли е умрял Карлайл? — извика Бейлинджър, докато дъждът го шибаше по лицето. Рони може би все още бе прекалено далече, за да го чуе, но това нямаше значение. Той искаше Рони да вижда, че устните му се движат, да се чуди какво казва, да се приближи още повече…
„Ела по-близо!“ — мислеше си Бейлинджър. Ръцете му трепереха, бяха изтръпнали от студа. Можеше ли да се надява, че ще го застреля, макар и отблизо? Стиснал ловната пушка, Рони изглеждаше много по-уверен.
— Точно на това място ли старецът си пръсна мозъка? След като е осъзнал какво точно си извършил, той е бил по-ужасен от теб, отколкото от излизането навън! Избягал е от хотела! Твоята ловна пушка ли е намерил? Нея ли е взел със себе си? Надявал се е да се защити на брега! Но докато е стоял тук треперещ, докато те е гледал да се приближаваш в дъжда, той е разбрал, че е прокълнат! Затова се е застрелял!
Светкавици очертаваха силуета на Рони, който все повече скъсяваше разстоянието помежду им.
— Тази ловна пушка в ръцете ти! Същата ли е, с която Карлайл си е пръснал мозъка?
На трийсетина метра разстояние Рони спря.
„Не! Трябва да дойдеш по-близо!“ — рече си Бейлинджър.
— Тук ли се случи? Тук ли го е направил той! Бащата, когото винаги си искал! Тук ли си го уплашил така, че да се самоубие!
Гръмотевица заглуши думите му.
Рони за миг застина като парализиран. След това пристъпи по-близо.
— Какъв прекрасен син си бил! — продължаваше да говори Бейлинджър. — Той ти е дал шанса да започнеш нов живот, а ти си му се отплатил, като си изпълнил живота му с ужас!
На двайсет метра разстояние Рони отново спря. Явно вече бе достатъчно близко, за да го чува.
— „Сестра Кери“!
Франк се учуди от неуместните му думи.
— Романът на Драйзър! — провикна се Рони. — Когато твоят приятел говореше за него, каза всичко, което е от значение! Ние сме обречени, защото всичко е предопределено от нашите тела и нашето обкръжение! Той забрави да каже, че сме обречени от миналото си!
— Не всякога, не и ако се бориш с него! Но тази дяволска сграда със сигурност може да ни накара да повярваме в това!
Една светкавица отново смрази Рони, той спря.
„Защо не идва по-близо? — чудеше се Бейлинджър. — Очилата! — досети се той. — Когато блесне светкавица, на сензорите им трябват няколко мига, за да се приспособят! Светкавицата предизвиква ярко сияние, което временно го заслепява!“
Рони вдигна ловната пушка и я опря на рамото си.
Отново блесна светкавица и го заслепи, тогава Бейлинджър измъкна пистолета си от колана и стреля. Рони също натисна спусъка.
Бейлинджър се хвърли по очи. Пушката на Рони изтрещя и пясъкът зад гърба му изригна. Франк стреля в лицето му.
След това пистолетът само изщрака — нямаше повече патрони.
Бейлинджър се претърколи. Пушката изгърмя и улучи мястото до него. Сачмите засегнаха глезена му.
Той се изправи на крака и закуца, като се опитваше да накара врага да се отдалечи от дъсчената пътека.
Дочу стенание и се обърна. Светкавица освети Рони, който се свличаше на колене. Рамото му над бронираната жилетка кървеше — там го бе улучил последният куршум на Бейлинджър. Зад него някаква фигура яростно размаха парче от греда. Даян! Замахваше, пищеше. Ловната пушка изтрещя в пясъка. Даян отново замахна. В светлината на пламъците, изригващи от хотела, Бейлинджър видя как кичурите й проблеснаха под дъждовните струи. Мократа й дреха бе залепнала по тялото й. Тя замахна отново и стовари с все сила дървото върху черепа на Рони. Той рухна по очи на брега. Надвесена над него, Аманда удряше и удряше… Спря, когато парчето дърво се счупи. С нечовешки вик тя заби острия връх в гърба му.
Тялото на Рони потрепери и притихна.
Аманда стоеше надвесена над него и ридаеше. Накуцвайки, Франк се приближи към нея.
— Мъртъв ли е? — простена тя.
— Точно в този момент влиза в ада.
Двамата се вкопчиха един в друг в силна прегръдка.
— Той накара мнозина да преживеят истински ад. Сега е неговият ред — каза тя.
— Заради нещо в детството му, което е станало не по негова вина. — Бейлинджър се почувства отвратен.
Даннн — звукът от парчето ламарина от съседната пуста сграда прозвуча като камбанен звън.
Като погребален звън за Рони, за неговите жертви, за хотел „Парагон“.
Бейлинджър наблюдаваше пламъците на горните етажи.