— Даян — прошепна той.
— Аз не съм Даян.
Той впери поглед в нея. Докосна бузата й.
— Знам — най-накрая изрече Франк. — Но, господи, как ми се иска да бъдеш.
— Ти беше готов да умреш, за да ме спасиш.
— Веднъж вече загубих съпругата си. Не можех да понеса да я изгубя два пъти.
— Ти не си ме изгубил.
Мъката го задави.
— Най-добре е да вървим. Трябва да помогнем на Вини.
В тъмното, под дъжда, те тръгнаха към дъсчената пътека. Вини лежеше в падината на плажа.
— Дали не чувам… — Аманда се обърна.
— Сирени!
Задъхвайки се, те крачеха тежко заедно с Вини по дъсчената пътека по посока на звука. Бейлинджър не усещаше нозете си, с мъка се влачеше напред. Погледна Аманда. Как му се искаше това да е Даян или поне да можеше да повярва, че е тя.
Изпаднал в унес, той изрече мислите си на глас, защото Аманда се обърна към него.
— Знай, че не си ме изгубил.
Стигнаха до стълбичките на дъсчената пътека. Като избягваха счупените дъски, те се заизкачваха уморено — свличаха се на колене, а после продължаваха отново напред. Светлината на пламъците ставаше все по-ярка. Той усети топлия вятър, идващ откъм пожара. След това вятърът стана горещ, но Бейлинджър не можеше да престане да трепери. Сирените замлъкнаха. Пожарникари скочиха от една кола. Полицаи наизлязоха от патрулки.
Върхът на пирамидата на хотела хлътна. Разпръснаха се рояци искри. Погълнат от огъня, шестият етаж се срина. „Ето че изчезнаха златните монети“ — помисли си Бейлинджър. Спомни си за монетата с двойния орел, която беше в джоба му. За думите, изписани върху нея: „На Бог се уповаваме“.
Полицаи тичаха към тях.
— Какво се е случило с вас? — изумено се провикна един от тях.
Франк се свлече на земята, а в ушите му отекваше звънтящото като камбана парче ламарина. Друга част от сградата рухна. Но адът имаше много етажи. Както и миналото.
— Какво се е случило с нас ли? — промълви той. После с огромно усилие произнесе думите: — Хотел „Парагон“.
Обсебени от миналото
(Бележки на автора)
Както е известно на всеки писател, най-често ни задават следния въпрос: „Откъде вземате идеите си?“. Посегателите! Макар че доскоро не бях запознат с този термин, през по-голямата част от живота си съм бил запленен от понятието.
Когато бях деветгодишен, семейството ми живееше в тесен апартамент над един ресторант, който обслужваше пиячите от многобройните барове в района. (Това се случи в един град на име Кичънър, в южната част на щата Онтарио, Канада.) Често ми се случваше да чувам как пияниците се бият на уличката под прозореца на стаята, където спях. И в апартамента се водеха доста битки. Макар майка ми и вторият ми баща никога да не прибягваха до удари, техните свади така ме плашеха, че много пъти напъхвах възглавници под завивките си, за да изглежда, че спя в леглото, докато всъщност лежах буден под него.
Често успявах да избягам от апартамента и скитах наоколо, докато научих тайните на всяка малка уличка и всеки паркинг на десет преки разстояние. Научих тайните и на някои изоставени сгради. Сега, като се връщам назад, аз съм удивен, че не ме споходи някоя смъртоносна беда в някои от онези сгради. Но аз бях улично хлапе, което винаги оцеляваше, и най-лошото, което ми се случи, беше, че една котка ме ухапа по китката и пирон се заби в крака ми, като и в двата случая получих натравяне на кръвта.
Тези изоставени сгради — къща, фабрика и жилищен блок — направо ме омагьосваха. Счупените прозорци, плесенясалите тапети, лющещата се боя, мухлясалият дъх на миналото непрекъснато ме привличаха. Най-интересно беше в жилищния блок, защото, макар да беше напуснат, той не бе празен. Наемателите бяха изоставили маси, столове, чинии, тигани, лампи и дивани. Повечето бяха в такова лошо състояние, че бе ясно защо не са ги взели със себе си. Но въпреки това, наред с изоставените вестници и списания, столовете, масите и чиниите създаваха илюзията, че хората все още живеят там — призрачни останки от някогашния живот, процъфтявал в сградата.
Аз по-скоро усещах това, отколкото да го разбирам. Изкачвах се предпазливо по скърцащи стълби, заобикалях нападала мазилка и дупки в подовете, надниквах в рушащи се стаи и се удивлявах на направените открития. Гълъби мътеха върху шкафове. Мишки си бяха направили гнезда в диваните. Плесени растяха по стените. Бурени избуяваха върху мокрите первази на прозорците. Някои от пожълтелите вестници и списания бяха от времето, когато съм се родил.