Но най-важното ми откритие беше един албум с грамофонни плочи, захвърлен върху напукания линолеум до трикрака маса, килната на една страна.
По-късно научих, че се казва албум, защото до началото на 50-те години грамофонните плочи са били правени от плътен и чуплив материал, имали са само по една песен от всяка страна и са се съхранявали в хартиени пликове, наподобяващи фотографски албуми. По времето, когато открих албума, плочите от този вид (със 78 оборота в минута) вече бяха заменени с дългосвирещи плочи от винил, които бяха далеч по-издръжливи. Имаха по осем песни от всяка страна и свиреха с 33 1/3 оборота в минута.
Никога не бях виждал такъв албум. Когато го отворих, бях обзет от благоговение. Две от плочите бяха на парченца. Но по-голямата част бяха непокътнати. Стиснал съкровището в ръце, побързах да се прибера у дома. Нашето радио имаше вграден грамофон. Нагласих го на 78 оборота в минута (нещо обичайно в онези дни) и сложих една от плочите.
Многократно пусках тази песен. Днес все още чувам скрибуцащата мелодия. Никога няма да забравя как се казваше песента: „Тези сватбени камбани разтуриха старата ми банда“. Порових се в интернет и научих, че тази песен е била написана през 1929 година от Ървинг Каал, Уили Раскин и Сами Фейн. Много мелодична и ритмична, тя веднага се беше превърнала в хит, записван многократно през годините. Но по онова време аз не знаех нищо за това. Нито пък ми бяха понятни чувствата, описани в текста на песента — за самотния млад мъж, чиито приятели са се изпоженили. Онова, което ме омагьосваше, бяха скрибуцащите звуци. Те осезаемо идваха от миналото и за мен представляваха нещо като тунел на времето, през който моето въображение пътуваше назад в друга епоха. Представях си вокалната група с необичайни дрехи, заобиколена от необичайни предмети, свиреща старомодна музика, в обстановка, която винаги беше мъглява и в черно-бяло. За съжаление не си спомням името на групата.
Толкова за безсмъртието.
Оттогава се подчинявах на импулса си да изследвам много други изоставени сгради, да не говорим за тунели и отводнителни канали, макар че никога не открих нещо толкова забележително като албума с грамофонни плочи. Смятах, че причината да съм толкова запленен от рушащи се и изоставени сгради се крие в травмираното ми детство и че само аз съм обсебен от връзките с миналото. Но сега разбирам, че има мнозина като мен.
Те наричат себе си градски изследователи, градски авантюристи и градски спелеолози. Прозвището им е „посегателите“. Ако наберете „градски изследовател“ в „Yahoo“, ще откриете удивителен брой интернет контакти — 170 000. Наберете името в „Google“ и ще откриете още по-удивителен брой контакти — 225 000! Разумно е да предположите, че всяка от тези връзки не се представлява от един самотен изследовател. В края на краищата никой няма да си направи сайт, ако няма усещане за общност. Тези 395 000 сайта представляват групи от хора и е логично да предположим, че срещу всеки един, който си прави реклама, има множество други, предпочитащи да останат скрити.
Желаещите да останат анонимни си имат основателна причина. Не забравяйте, че дейността на градските изследователи е незаконна. Тя включва и посегателство върху частна собственост. Плюс това е много опасна, дори може да се окаже смъртоносна. Властите са склонни да настояват за пращане в затвора или за сериозни глоби, за да попречат на тази дейност. Затова в много от тези уебстраници се набляга на това, че изследователите трябва да имат разрешение от собствениците на имоти и че винаги трябва да вземат необходимите предпазни мерки и да не вършат нищо незаконно. В тези предупреждения звучи гражданска отговорност, но аз предполагам, че мнозина изследователи са привлечени главно от риска и тръпката на забраненото. Знаменателно е, че терминът, обозначаващ влизането в изоставени сгради, е зает от военното разузнаване — оперативно проникване, инфилтриране. Както е отбелязано на уебстраницата www.infiltration.org, целта е проникване на „места, където не бива да ходите“.
Повечето посегатели са на възраст между осемнайсет и тридесет години, интелигентни, добре образовани, с интереси в областта на историята и архитектурата, често с професии, свързани с компютърните технологии. Посегателите са по целия свят: има групи в Япония, Сингапур, Германия, Полша, Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Англия, Канада, Съединените щати и няколко други държави.
Австралийските групи са очаровани от лабиринта от отводнителни канали под Сидни и Мелбърн. Европейските групи предпочитат изоставени военни съоръжения от световните войни. Американските групи са привлечени от класическите универсални магазини, изоставени, когато социалната разруха довежда до масово изселване от Бъфало и Детройт. В Русия посегателите са обсебени от някога секретната многоетажна система на метрото в Москва, предназначена за евакуирането на длъжностни лица от времето на Студената война в случай на ядрена атака. Изоставени болници, приюти, театри и стадиони — всяка държава предлага множество възможности на градските изследователи.