— Какви паразити?
— Бълхи. Когато ти сложиха допълнителната инжекция против тетанус, не каза ли на лекаря, че ще пътуваш за някоя страна от Третия свят и че искаш да носиш със себе си антибиотици за всеки случай?
— Да, но не разбрах защо.
— Предпазна мярка против чума.
— Чума ли? — Франк не можеше да повярва на ушите си.
— Звучи като нещо средновековно, но все още съществува. В югозападните райони на Съединените щати, например в Ню Мексико, чумата я има по кучетата, зайците и понякога по котките. Много рядко и някой човек я прихваща.
— От заразени бълхи ли?
— Не бива да се безпокоиш, щом следваш предписаните предпазни мерки. Никой от нас тук не се е разболявал от чума.
— А от какво?
— Веднъж влязох в един тунел, където имаше застояла вода, както тук, но пълна с комари. Хвана ме нилска треска. Разпознах симптомите и отидох навреме на лекар. Но няма защо да се притесняваш — сега е есен, комарите са мъртви, а и ние пристигнахме. Ето, това е!
10.
Бейлинджър опита да не мисли за болести и се мобилизира. Насочи светлината на фенерчето си към една ръждясала метална врата.
Рик натисна някакъв лост, който представляваше дръжката, но нищо не стана.
Той опита отново, напрягайки цялото си тяло, но резултатът беше същият.
— Заключена е! А може да не помръдва и от ръждата.
— Да я разбием ли, професоре? — попита Рик.
— Този момент винаги ми е много неприятен — въздъхна старецът. — Дотук само нарушихме границите на чужда собственост. Когато търсим начин да проникнем в една сграда, много ми харесва да открием някоя прогнила дъска, зад която има пролука в стената, и просто да се промъкнем през нея. Не променяме нищо, не разрушаваме. Но сега сме на път да извършим нещо много по-сериозно — да разбием вратата. Много ми се иска да видя какво има вътре, но не мога да ви принудя да нарушите закона. Изборът си е ваш.
— Аз съм „за“! — отсече Вини.
— Сигурен ли си?
— Животът ми не е чак толкова вълнуващ. Никога няма да си простя, ако пропусна този шанс.
— Кора, Рик?
— Влизаме!
Конклин погледна към Бейлинджър, като внимаваше да не насочи лъча на фенерчето си към очите му.
— Може би ти трябва да спреш дотук? С нищо не си ни задължен.
— Да, така е — съгласи се Бейлинджър. — Обаче работата е там, че като хлапе винаги намирах начин да се промъкна на някое забранено място. Сега вие събудихте любопитството ми и трябва да разбера какво има от другата страна.
Рик извади един лост от раницата си и го пъхна в ръждясалата пролука до ключалката — между вратата и рамката. Ударът отекна в тунела. Той натисна с все сили, портата изскърца и се открехна на сантиметър. Рик натисна още по-силно лоста и изблъска вратата достатъчно, за да може дори професорът да се промуши през пролуката.
Бейлинджър влезе предпазливо, а лъчът на фенерчето му бавно започна да обхожда просторно сервизно помещение. След теснотията и задухата в тунела усети облекчение от откритото пространство. Стана му приятно, че може да вдигне спокойно главата си. Вдясно на стената, която попадаше в сянка, се виждаха контакти, ръчки, циферблати и измервателни уреди. По мръсния таван се очертаваха многобройни тръби, в средата имаше огромни метални цилиндри. Франк предположи, че това са водонагревателите. В прохладното помещение миришеше на метал и стар бетон.
— Карлайл непрекъснато е подновявал инсталацията — обясни професорът. — Тази е от 60-те години.
Насочвайки лъча на миньорската си лампа към стената, Рик огледа ръчките и другите устройства.
— Внушително! Със сигурност е бил много подреден. Всичко е надписано, само един идиот би се объркал. Водонагревателната система е изолирана от различните етажи. Така е и с климатичната инсталация. Това са бутоните за плувния басейн: нагревател, помпа, устройство за пречистване.
Бейлинджър огледа парните котли.
— Тук има една врата. — Вини прекоси стаята. — Сигурно води към централната част на хотела.
— Хей, момчета! — извика Кора.
Всички се обърнаха към нея и лъчите от миньорските лампи зашариха по тялото й.
— Може и да е женски каприз, но това наистина ме притеснява. — Кора насочи фенерчето си към полуотворената врата и зеещия зад нея тунел. — Онази петкрака котка или плъховете с две опашки могат да се промъкнат при нас!
Вини се изкиска, сетне заедно с Рик избутаха вратата и я затвориха. Ръжда се посипа от скърцащите й панти.