— А сега да видим какво има зад другата врата — рече професорът.
Те прекосиха сервизното помещение. След като Рик отвори с помощта на лоста и следващата порта, всички се заковаха намясто като онемели, защото светлината на фенерчетата им разкри отблясъци, които се къдреха на вълнички.
— Удивително! — след миг възкликна Бейлинджър. Заливаше ги студена влага.
Вини щракна още една снимка.
— За бога, те не са изпразнили басейна!
Кора пристъпи малко напред.
Отразените от водата светлинки подскачаха по лицата ом.
— Но след толкова години не трябваше ли водата да се е изпарила? — попита Рик.
Нещо цопна върху каската на Бейлинджър. Притеснен, че може да е прилеп, той насочи лъча на фенерчето си към тавана, но там имаше само водни капки. Още една едра капка пльосна върху него.
— Вратите са запечатали това пространство и водата не е имало откъде да се изпари — рече професорът. — Нали усещате колко е влажен въздухът?
— Усойно е като в пещера — прошепна Франк.
Кора потрепери.
Всички бяха вперили погледи в хотелския плувен басейн. Водата беше позеленяла от растящите водорасли. Но най-изненадващото бе, че се къдреше на вълнички.
Вини отново щракна с фотоапарата.
— Има нещо вътре! — рече напрегнато Кора.
— Сигурно някое животно ни е чуло да идваме и е цопнало във водата — предположи Конклин.
— Но какво животно?
Водораслите продължаваха да се поклащат.
— Може би е мускусен воден плъх.
— По какво се различава от обикновения?
— Мускусният е по-голям.
— Точно това исках да чуя! — изстена Кора.
Рик намери един хлъзгав прът на пода. В края му беше прикачена мрежичка за изгребване на дъното.
— Сега да видим какво ще уловя.
— Искаш да кажеш — да видим какво ще те събори в басейна.
Вини се засмя.
— Но аз говоря сериозно! — раздразни се Кора. — Тази врата беше затворена. Също и онази от другата страна на басейна. — Светлината на фенерчето й се плъзна по мръсната пяна. — И как според вас това нещо… каквото и да е то, е влязло тук?
Лъчите на фенерчетата им зашариха във всички посоки търсейки друг вход.
— Плъховете могат да се промъкват навсякъде — рече професорът. — Те са упорити и достатъчно силни да прегризат дори бетон.
— Но какво, за бога, е това? — Бейлинджър посочи нещо, което приличаше на бял килим върху стената.
— Плесен — отвърна Кора.
Зеленясалата вода отново се разлюля.
— Рик, обади ми се, когато откриеш животното.
— Да не би да си тръгваш?
— Налетях на предостатъчно плъхове за една нощ. Аз съм историк, а не биолог. Ако постоя още тук, ще плесенясам.
Докато Кора заобикаляше басейна, Вини направи още една снимка. Рик пусна пръта и той изтрака така силно, че всички се стреснаха. Стараейки се да запазят равновесие върху хлъзгавите плочки, те се присъединиха към Кора, която бе застанала пред вратата от другата страна на басейна.
Рик натисна ръждясала метална плочка и с добре познатото вече стъргане и скърцане вратата поддаде.
Влязоха в пълен с паяжини коридор. От двете му страни имаше по една врата с потъмняла табелка с гравиран надпис — на едната пишеше МЪЖЕ, на другата — ЖЕНИ. По-нататък се виждаше прашен плот, зад който бяха разпръснати гумени сандали.
— Когато хората напуснат някоя къща, обикновено вземат всички вещи със себе си, защото искат да си ги запазят — обясни Рик на Бейлинджър. — Но когато затворят някоя болница, фабрика, универсален магазин или хотел, всички носят отговорност за всичко и същевременно никой конкретно не е отговорен. Затова забравят много от вещите.
Минаха покрай ръждясалите врати на асансьора и спряха пред стълбите, които водеха нагоре.
— Погледнете ги по-отблизо — посочи Конклин.
— От мрамор са — отбеляза Вини, а след това се обърна към Бейлинджър. — На повечето места, където сме прониквали, от подовете стърчаха пирони. Затова ви предупредихме да носите ботуши с дебели подметки.
Изкачиха се горе и застанаха пред две въртящи се врати.
— Това ми прилича на махагон — каза Кора. — Яко дърво, но въпреки това тези врати са прогнили.
Натисна ги, но те не помръднаха.
— Като запоени са — озадачено каза Рик. — Нещо от другата страна сигурно ги подпира.
С помощта на ножа си се опита да избута едната врата, но изведнъж и двете рязко се отвориха. Чу се трясък, Рик отскочи назад, блъсна се в Бейлинджър и го събори на земята. Нещо изпука, изхрущя и се изсипа върху тях. Кора изпищя. Някакви големи предмети нападаха наоколо.