— Така ли? — удивено попита Вини. — Невъзможно, това е шедьовър.
— С един голям недостатък. Във встъпителната сцена Кейн е старец, който умира в леглото си във великолепната си голяма къща. В ръката си държи снежна топка.
— Всеки знае тази сцена — обади се Вини. — С теб веднъж заедно гледахме филма по канал „Класика“. Но никога не си ми споменавала за недостатък.
Проумях го едва когато ти вече се беше преселил в Сиракюс. Кейн промълвява: „Розова пъпка“, а след това изпуска снежната топка и тя се разбива на пода в спалнята. Една сестра чува шума и се втурва през вратата. Изведнъж във всички вестници и кинопрегледи се разказва за мистерията на последните думи на Кейн: „Розова пъпка“. Тогава един репортер се заема да разреши загадката.
— Накъде биеш? — подозрително попита Вини.
— Е, ако сестрата не е била в стаята и вратата е била затворена, ако в спалнята не е имало никой друг, освен Кейн, когато е умирал, как така някой е разбрал какви са били последните му думи?
— По дяволите! — възкликна Вини. — Ти ми развали филма.
— Следващия път, като го гледаш, просто прескочи тази част.
— Но какво общо има това с трезора на Даната?
— Професоре — усмихна се Кора, — как е възможно да знаете за тайния трезор, поставен там през зимата на 1935 година, когато хотел „Парагон“ е бил празен?
— Ти наистина си най-добрата ми студентка! — възхити се Конклин. Сетне спокойно обясни: — Оказа се, че Карлайл е водил дневник, но не е писал за себе си, а за хотела, за всички интересни събития, които е наблюдавал през годините. Особено бил впечатлен от самоубийствата и смъртните случаи в сградата. Имало е три убийства. Някакъв мъж затрил бизнес партньора си заради измама. Една жена отровила съпруга си, защото заплашил, че ще я напусне заради друга. Тринайсетгодишно момче изчакало баща му да заспи и след това го пребило до смърт с бейзболна бухалка. Бащата от години блудствал с детето. Карлайл трябвало да използва цялото си богатство и влияние, за да не станат тези случаи публично достояние. След смъртта му… — От какво е починал? — прекъсна го Бейлинджър. — От старост, от сърдечен удар?
— Всъщност той се е самоубил.
Групата притихна.
Бейлинджър набързо надраска нещо в тефтерчето си под оскъдната светлина.
— Използвал е ловна пушка и изстрелът направо е отнесъл темето му — поясни професорът.
Дъхът на всички сякаш пресекна.
— Бил е отчаян поради тежкото си здравословно състояние ли? — попита Франк сред възцарилата се тишина.
— Докладът за аутопсията беше сред документите, които прегледах — каза Конклин. — Карлайл е бил в невероятно добра форма за мъж на деветдесет и две благодарение на строгия здравен режим и на програмата от физически упражнения, с които се опитвал да компенсира хемофилията. Не е оставил бележка. Никой не могъл да обясни защо се е самоубил.
— Умът му е бил в толкова добра форма, колкото и тялото — каза Рик. — Иначе не би могъл да скрие намеренията си от прислугата.
— През последните години от живота си Карлайл не е имал никаква прислуга.
— Сам се е грижил за себе си в това огромно място? — учуди се Кора.
— Но ако е бил сам… — Вини изглеждаше объркан.
— Искаш да кажеш, как са го намерили? — обади се Конклин. — Вероятно за първи път през живота си той напуснал хотела посред нощ, слязъл долу на плажа и там се застрелял. Още тогава Озбъри Парк бил така западнал, че намерили Карлайл едва на следващия ден по обяд.
— Как човек, страдащ от агорафобия, ще слезе на плажа за първи път през живота си, за да се самоубие? — невярващо попита Бейлинджър. — Това не ми звучи логично.
— Полицаите се чудели дали не е бил убит — разясни професорът. — Но по-рано през нощта било валяло, а на плажа се виждали само следите от стъпките на Карлайл.
— Звучи зловещо — каза Кора.
— След самоубийството на стареца неговите лични книжа били прибрани за съхранение в семейната библиотека на Карлайл. Тя представлява складово помещение в сутерена на една сграда в Манхатън, която всъщност е била бившата семейна къща. Тръстът на Карлайл е заемал сградата, докато не останал съвсем без средства.
— Сред личните му книжа е и дневникът, така ли? — заинтересува се Франк.
— Да. Когато избрах хотел „Парагон“ за тазгодишната ни експедиция, направих обичайните проучвания и разбрах за складовото помещение. Управителят на тръста ми позволи да прегледам материалите. Той се е опитал да се свърже с различни университети, за да наддават за книжата. Явно е сметнал, че съм упълномощен от моя университет да участвам в търга. Книжата бяха на мое разположение за един ден. Именно тогава открих дневника.