— Вече минава девет. Започнахме да се чудим дали ще дойдете — рече професорът.
Имаше сива коса и посребрена брада. Очилата му бяха малки, бузите — увиснали. След като се огледа внимателно, той заключи вратата.
— Изпуснах по-ранния влак от Ню Йорк, извинете, че ви забавих — каза Франк.
— Всичко е наред. И Вини пристигна със закъснение. Сега се организираме.
Професорът, който изглеждаше някак не на място с дънките, пуловера и винтягата си, посочи слаб младеж на двайсет и четири години, облечен като него. Същото бе облеклото и на другите млади хора в стаята, и на самия Бейлинджър. Той бе спазил дадените инструкции, включително и директивата дрехите да са непременно тъмни на цвят.
Винсънт Ванели бе бакалавър по хуманитарни науки, историк. Беше завършил Държавния университет на Бъфало през 2002 г., а сега преподаваше в гимназия в град Сиракюс, щата Ню Йорк. Неженен. Болна майка. Негоден за работа баща, страдащ от емфизем, причинен от тютюнопушене.
Конклин се обърна към останалите двама души — мъж и жена. И те бяха двайсет и четири годишни, което Бейлинджър знаеше от своите проучвания. Жената имаше рижава коса, вързана на конска опашка, чувствени устни, които неудържимо привличаха мъжките погледи, и фигура, която пуловерът и винтягата не можеха да прикрият. Красивият млад мъж до нея имаше кестенява коса, беше едър и мускулест. Дори да не беше го проучвал, Бейлинджър веднага щеше да констатира, че този човек си пада по спорта.
— Казвам се Кора — прозвуча приятно плътният глас на жената, — а това е Рик.
Отново се представяха само с малките си имена, макар Бейлинджър да знаеше, че фамилията им е Магил. И двамата имаха научна степен бакалавър по история, бяха завършили Държавния университет в Бъфало през 2002 г., а в момента специализираха история в университета в Масачузетс. Запознали се през 2001 г. и се оженили през 2002-а.
Бейлинджър стисна ръцете на всички.
И неловкият момент приключи, когато той посочи предметите, наредени върху протритата покривка на леглото.
— Значи това са инструментите на занаята?
Вини се изкиска.
— Предполагам, че ако тук влезе неподходящ човек, веднага ще стане подозрителен.
Това беше невероятно разнообразна екипировка: защитни каски с прикачени към тях миньорски лампи, захранвани с батерии; джобни фенерчета, свещи, кибрити, резервни батерии, работни ръкавици, ножове, раници, въже, лейкопласт, шишета за вода, чукове, лост, дигитални фотоапарати, портативни радиоприемници, прах за откриване на следи, енергийни шоколадови десерти. И няколко малки електронни уреда, които Бейлинджър не успя да разпознае. Универсален комплект с инструменти — плоски клещи, клещи за рязане на тел, разнообразни отвертки — бе поставен в червена найлонова торбичка до санитарна чанта с надпис „Про-Мед“. Бейлинджър знаеше, че чантата е от онези, които носеха специалните отряди за борба с тероризма и военните отряди със специално предназначение.
— Част от тези инструменти са за проникване с взлом и могат да ни навлекат неприятности…
— Това е последното нещо, което би ни хрумнало — възрази професор Конклин. — Във всеки случай няма нищо за крадене.
— Доколкото ни е известно — каза Кора. — Не че има някакво значение. Ние гледаме, но не пипаме. Разбира се, това невинаги е възможно, но такава е основната идея.
— Нека да цитираме клуб „Сиера“ — намеси се Рик. — „Не вземай със себе си нищо друго, освен снимки; не оставяй нищо друго, освен следи от стъпки“.
Бейлинджър извади тетрадка и писалка от джоба на винтягата си.
— От колко време сте посегатели?
— Надявам се, че няма да използвате тази дума във вашата статия — отбеляза Вини.
— Но тя е част от жаргона, нали? „Мишки“ се наричат административните власти, нали така? „Трошачки на топките“ са големите тръби, които трябва да възсядате, за да ги преминете. „Пукало“ е лостът, който използвате, за да разбиете някой капак на тавана или пода. А посегателите са…
— Нарушители звучи също толкова драматично, но е по-малко грубо. Макар и да предполага, че сме нарушители на закона — призна професор Конклин. — Каквито и сме, обективно погледнато.
— Защо да не ни наречете градски изследователи или градски любители на приключения? — попита Кора.
Бейлинджър продължаваше да пише.
— Градски спелеолози — предложи професорът. — Метафорично казано, пещерняци, които се спускат в миналото.
— Най-добре е да установим някои правила — внезапно каза Рик. — Вие работите за…