— Това е слабо казано — рече професорът. — Карлайл наредил да сложат метални капаци от вътрешната страна на всички врати и прозорци в хотела. Барикадирал се вътре.
Франк остави бележника си и попита заинтригувано:
— Значи вратите и прозорците са заковани преди повече от три десетилетия?
— Нещо повече. Реакцията на Карлайл на тези бунтове ни направи услуга. Вътрешните капаци са предпазили всичко много по-добре от закованите дъски отвън. Вандали и разразили се бури са унищожили стъклата на прозорците. Но теоретично нищо не е проникнало вътре. Това е една рядка възможност да изследваме може би най-идеално запазения обект, преди да бъде съборен.
— Ще го събарят ли? — Кора изглеждаше объркана.
— След смъртта на Карлайл хотелът е станал собственост на семейния тръст, който е получил инструкции да го съхрани. Но след срива на фондовата борса през 2001 година тръстът има финансови проблеми. Озбъри Парк е взел сградата заради неплатени данъци. Един строителен предприемач е купил земята. Следващата седмица служител от агенцията за спасяване на имущество ще дойде, за да прибере всичко ценно от хотела. Две седмици след това „Парагон“ ще бъде разрушен. Но тази нощ ще приеме първите си гости от десетилетия. И това сме ние.
6.
Бейлинджър усети вълнението на групата, когато всички включиха портативните си радиотелефони. Пукотът на статично електричество изпълни стаята.
Конклин натисна копчето и изрече: „Проба“. Резониращият му глас прозвуча от всеки отделен радиотелефон.
След което Рик, Кора и Вини направиха същото, за да проверят и своите апарати.
— Батериите изглеждат мощни — рече Кора. — А имаме и доста резервни.
— Прогнозата за времето? — попита Рик.
— Привечер се очакват превалявания — отговори Конклин.
— Не е беда. Време е! — каза Вини.
Бейлинджър напъха в последната раница работни ръкавици, вакуумирана храна, шишета с вода, защитна каска, портативен радиотелефон и джобно фенерче.
Забеляза, че групата го наблюдава.
— Какво има? — подозрително попита той.
— Значи наистина идваш с нас? — намръщено изрече Кора.
Франк усети как напрежението пристяга гърдите му.
— Разбира се. Нали такава беше идеята?
— Предположихме, че ще се откажеш.
— Защото не ми се нрави да се промъквам в някаква стара сграда посред нощ ли? Всъщност вие разпалихте любопитството ми. Освен това вашата история няма да струва нищо, ако не съм там, за да отразя какво сте открили.
— Вашият редактор няма да е доволен, ако ви арестуват — рече Конклин.
— Има ли голяма опасност това да се случи?
— В този район на Озбъри Парк не са виждали охрана от двайсет години. Но винаги има риск.
— Е, поне е минимален. — Франк Бейлинджър присви рамене. — Хемингуей отишъл да наблюдава десанта в Нормандия с фрактура на черепа. Какво би могло да ме откаже от едно малко посегателство?
— Оперативно проникване — поправи го Вини.
— Точно така — отвърна Бейлинджър.
Той взе последния предмет от леглото — черен сгъваем нож с набраздена дръжка.
— Набраздяването осигурява здрава захватка, ако дръжката се намокри — обясни му Рик. — С клипса можеш да прикачиш ножа отвътре в джоба на панталона си. По този начин ще можеш лесно да го намериш, без да бърникаш.
— Всичко това ми напомня точно за военна експедиция.
— Ще се изненадаш колко полезен може да се окаже един нож, ако ръкавът ти се закачи на нещо, докато пълзиш през тесен отвор, или когато се наложи да отвориш опаковката на допълнителните батерии, и то само с една ръка. Виждаш ли щифта отзад на острието? Натисни го с палеца си.
Острието плавно се отвори, след като Франк направи каквото му каза Рик.
— Полезно е, ако трябва да го отвориш с една ръка. Това не е автоматичен нож, затова, в случай че те хванат, всичко си е напълно законно.
Бейлинджър се постара да изглежда спокоен.
— Все пак е хубаво да го знае човек.
— Ако бяхме тръгнали да изследваме някакъв пущинак — намеси се професорът, — щяхме да кажем на горския пазач къде точно възнамеряваме да отидем. И да оставим съобщение на наши приятели и на семействата си, за да знаят къде да ни търсят, ако не се свържем с тях след определено време. Същото правило се отнася и за градските изследователи, но с тази разлика, че онова, което правим, е незаконно. Тъй че трябва внимателно да обясним намеренията си. Дал съм запечатан плик на един мой колега, който е и най-близкият ми приятел. Той подозира какви ги върша, но никога не ме е притискал с въпроси. Ако не му се обадя утре сутринта в девет, той ще отвори плика, ще разбере къде сме отишли и ще сигнализира съответните власти, за да започнат да ни издирват. Досега никога това не е било необходимо, но ти действа някак успокоително да знаеш, че е взета предпазна мярка.