— Или ти намираше извинения? Дори когато е разбрал какво вършиш, пак ти е намирал извинения, нали така? Всъщност не е вярвал на какво си способен.
Аманда натискаше с всички сили лоста. Когато ключалката се отдели от стената, Бейлинджър хукна в кухнята и я сграбчи, преди да е паднала на пода.
— Но защо той ще ти намира извинения, Рони? — На Бейлинджър му призля, като се сети за отговора. — Той е наблюдавал през стената. Видял е какво е правел с теб баща ти… Видял е какви ги върши с теб извратеният тип, от когото баща ти е взел пари. След като цял живот е шпионирал другите, Карлайл най-накрая се е отвратил от това. Можел е да направи нещо, за да спре онзи тип, но… Той е бил като бог, който наблюдава този създаден от него ад, без да се намесва. Но когато е видял как разбиваш главата на баща си, е изпитал нещо повече от любопитство. Може би защото е бил толкова самотен през детството си, той се е припознал в теб. Почувствал се е виновен, задето не е попречил това да се случи с теб. Оставал му е единствено шансът да компенсира по някакъв начин случилото се. Той те е разглезил, а после през една нощ е открил какви са последиците от това.
— Тази нощ ти ще откриеш последиците. Виждам пушек тук, долу — каза гласът.
Франк сложи радиотелефона в раницата. Двамата с Аманда избутаха капака. Беше изненадан от плавното движение на ролките.
58.
04,00 ч.
Прозорецът зейна отворен. Също като другите в хотела, той беше счупен — част от маскировката на сградата, за да изглежда потискащо изоставена. В мрака навън вятърът и дъждът зашибаха лицето на Бейлинджър. Той и Аманда най-сетне поеха с пълни гърди свеж въздух. Блесна светкавица и освети плажа седем етажа по-надолу.
Франк вдигна рамката на прозореца, за да не се пореже на парчетата стъкло.
— Ще намеря къде да вържа въжето — каза той на Аманда. — Веднага затвори капака след мен. Ако Рони долови свежия въздух, ще разбере какво правим.
Той се прехвърли през прозореца. Сред обагрения в зелено мрак внимателно се спусна на покрива. Вятърът го заблъска с невидими ръце, дъждовните капки бодяха лицето му, стичаха се по устните му и той усети горчивия вкус на пот, мръсотия и кръв.
Очилата му се намокриха и трудно се виждаше. Избърса стъклата им, трепна, когато наблизо блесна светкавица, и предпазливо се придвижи напред.
Покривът беше мокър и хлъзгав. Той се премести надясно и задиша по-леко, когато отново стъпи на нещо по-твърдо. Приклекна, за да не може вятърът да го събори.
Но щом погледна надолу, го завладя пълно отчаяние. Централната част на покрива под него се беше сринала и водата се стичаше вътре. Блесна светкавица и освети полуразрушените долни етажи. Облицовката им беше разбита, осеяна с дупки.
Бейлинджър пое въздух. Залитна под напора на вятъра. Светкавица освети плажа. Дъждът се засили, от мокрите дрехи му стана още по-студено. Потърси къде да завърже въжето, което носеше в раницата си.
През очилата за нощно виждане забеляза ръждясала вентилационна тръба, натисна я с обувката си — изглеждаше устойчива. Като избърса дъждовната вода от очилата си, той тръгна обратно към прозореца, но попадна на място, където покривът поддаде под нозете му. Всеки момент можеше да се срути. Заобиколи го, ала след три крачки лявата му обувка хлътна. Той застина. Бавно освободи обувката си и проверявайки покрива пред себе си, продължи напред.
Посегна да плъзне капака настрани и отново залитна. Стреснат, видя ръцете на Аманда, които се протягаха към него, за да му помогнат да мине през прозореца.
От дрехите му се стичаше вода. Целият трепереше, когато се промуши през прозореца в кухнята и затвори капака. След свежия въздух навън атмосферата в мезонета, изпълнена с дим, болка и смърт, го зашемети.
Очилата не можеха да прикрият колко е отчаян.
— Какво има? — попита Аманда.
— Тримата няма да можем да се спуснем. Ако носим Вини, покривът няма да издържи тежестта ни. Но поотделно бихме могли да минем.
— Тръгвайте сами! — прошепна измъченият от болките Вини. — Аз ви задържам. — Едва произнасяше думите. — Оставете ме, потърсете помощ.
— Не, аз няма да те оставя. — Бейлинджър свали раницата и извади въжето. — Аманда, ти си най-лека. Има една вентилационна тръба на покрива… Пробвах я, ще те издържи. Вържи въжето за нея, спусни се по стената, след това го издърпай. Потърси друга опора, за да го вържеш отново, и продължавай да се спускаш.
Лицето на Аманда беше напрегнато и съсредоточено.