— Колко е разстоянието до земята?
— Седем етажа.
— Не е толкова лесно, колкото ми го описваш. Дори да успея да сляза долу, после какво? Къде ще намеря помощ?
— Районът е пуст. Ще трябва да отидеш до полицейския участък. Ще ти обясня как да стигнеш.
— Далече ли се намира?
— На три километра и половина.
Димът накара Аманда да се закашля.
— В тази буря? Чувствам се изтощена от стоенето в трезора. А и облечена само с тази нощница, ще припадна от студ. Върви сам. Ти си най-издръжлив от нас. Аз ще остана с Вини.
Бейлинджър я погледна: руса коса, мило, решително лице. Толкова много приличаше на Даян.
Но идеята й му се видя неосъществима.
— Докато намеря помощ, може да е твърде късно — каза той.
— Тогава какво ще правим?
Франк се вслушваше в плющенето на дъжда по капака на прозореца.
— Може би имаме само един шанс.
Тя го гледаше, стараейки се да прикрие отчаянието си.
— Трябва да го пипна! — каза Бейлинджър.
— Рони ли? — От студа устните на Аманда бяха станали съвсем бледи.
До умивалника висеше една престилка. Той й я подаде, за да увие с нея голите си крака.
Погледнаха към ъгъла на стаята и видяха един плъх. Други плъхове надничаха от трапезарията.
— Привлича ги миризмата от изгорелите крака на Вини — рече Аманда.
Още плъхове се появиха на вратата на библиотеката. Един от тях беше едноок.
Бейлинджър влезе в спалнята и взе нещо от якето на Кора. Върна се и го показа на Аманда — беше водният пистолет.
— Пълен е с оцет.
Той напръска един плъх и гризачът побягна.
Аманда взе пистолета.
От радиотелефона се чу пращене.
— Димът е по-гъст тук, долу — обади се гласът на Рони.
— Тогава трябва да напуснеш сградата — отвърна Бейлинджър. Той изключи радиотелефона и го пъхна в раницата. Сложи вътре и лоста. Обърна се към Аманда и й обеща: — Ще се върна веднага щом мога.
Но не помръдна, не можеше да се обърне. И двамата усетиха едно и също чувство. Прегърнаха се.
Бейлинджър искаше да почерпи сили от нея: това може би беше последното приятелско лице, което щеше да види някога. Чувствата напираха в гърдите му. Той плъзна капака на прозореца и го отвори. Дъждът зашиба лицето му. Точно преди да стъпи внимателно на покрива, погледна обратно към кухнята и видя как Аманда се свлече на пода и положи главата на Вини в скута си. Обагрените в зелено плъхове отново се появиха в единия ъгъл на стаята. Тя насочи водния пистолет към тях.
Бейлинджър стъпи здраво на покрива и затвори капака на прозореца.
59.
Докато си проправяше път към вентилационната тръба, силният вятър го остави без дъх. С всяка стъпка се страхуваше, че покривът ще хлътне под краката му. Измокрен до кости, той огледа големите локви и реши, че конструкцията трябва да е най-слаба там, където се събира вода.
Една светкавица проблесна над върха на пирамидата и тресна гръм. Сякаш експлодира артилерийски снаряд. Макар че му се прииска да хукне, той си наложи да се движи предпазливо. Завесата на дъжда почти скриваше тръбата. Направи примка около нея и дръпна силно, проверявайки здравината й. Предназначеното за алпинисти въже имаше стандартната дължина от 50 метра, намалена сега на 25, защото беше двойно. Макар да бе тънко и олекотено, то бе изключително здраво — под защитната му обвивка от полиестер имаше копринени нишки.
Рик му бе задавал въпроси, свързани с въжетата и катеренето. За да му даде някакво обяснение, Бейлинджър го беше излъгал, че е алпинист. Но истината бе, че въжетата и катеренето представляваха част от рейнджърската му подготовка. Направи възли в двата края на въжето. При спускането възелът щеше да го предупреди, че е стигнал почти до края на въжето. Хвърли двойното въже от покрива. Опъна го зад себе си и го преметна върху дясното си бедро. Върза го на примка около гърдите си, преметна го върху рамото си, като се увери, че минава върху якето му и няма да се вреже във врата му. С лявата си ръка хвана предната част на въжето, а с дясната — другата, която минаваше отзад и под него. Това позволяваше тялото му да действа като спирачка.
Някъде беше изгубил ръкавиците си. Рискуваше да си ожули ръцете. После си каза, че ръкавиците щяха да бъдат хлъзгави от дъжда и че с голи ръце е по-сигурно.
„Точно така, бъди оптимист, гледай нещата откъм по-добрата им страна!“ — помисли си Франк.