Бейлинджър огледа хотела отвътре. Дъждът, стелещ се през счупения тавански прозорец, образуваше завеса. Въпреки това отсрещният балкон се виждаше. От стената на петия етаж излизаха пламъци, а от шестия се носеше дим.
Аманда. Вини.
Франк тръгна надолу по коридора, водещ към аварийната стълба. Шумът на бурята заглушаваше този от стъпките му, докато се изкачваше. На петия етаж пропълзя до балкона, надявайки се да зърне Рони отгоре.
Но нямаше и следа от него.
Корените на дървото, което бе прорасло през пода, се поклащаха над главата му. Преди няколко часа то му се беше видяло странно. Сега, в сравнение с всичко, което се беше случило, му изглеждаше нормално.
Бейлинджър се върна при аварийната стълба и започна да се изкачва по-нагоре. Вратата беше отворена. Изостави стълбите и тръгна бавно по къс коридор. Отсреща рухналият балкон изглеждаше пуст. Пламъците скоро щяха да стигнат до мезонета. Въпреки че нямаше никакво време, той си наложи да върви бавно, да внимава. Като стигна до края на коридора, погледна към балкона. Все още нямаше никаква следа от Рони. Освен вратата на апартамента на Даната, всички останали бяха отворени. Рони можеше да е във всяка от тези стаи, ослушвайки се за звуци, идващи отгоре.
От една врата пред него излизаше пушек. Рони палеше нов пожар.
Някаква фигура излезе заднишком от стаята и Бейлинджър стегна пръста си около спусъка. Висок мъж, облечен с костюм и носещ очила за нощно виждане, държеше ловна пушка. Рони! Ярост обзе Франк, като си спомни за безплодния си разговор с този човек преди две години. „И тогава я видяхте за последен път?“ „Да. Когато си тръгна от моя офис по обяд“. Но сега чудовището изглеждаше някак по-различно, не беше така кльощаво, както на монитора в стаята за наблюдение.
Когато Рони се обърна към него, Бейлинджър стреля два пъти и го улучи в гърдите. Изстрелите прозвучаха едновременно с тътена на една гръмотевица. Рони отскочи назад. Преди Бейлинджър да успее да стреля трети път, Рони се блъсна заднишком в дървото. Чу се проскърцване, онази част от балкона, която бе отслабена от корените, се срина. Размахвайки ръце сред чупещите се клони, Рони заедно с дървото пропадна през дупката.
Франк изведнъж проумя защо Рони не изглеждаше слабоват като на мониторите. Той носеше бронирана жилетка.
Бейлинджър се прицели надолу през дупката, решен да го улучи в главата, но зърна само ръката на Рони, докато той шеметно пропадаше. Оставаха му още три патрона, не можеше да рискува да ги изхаби. Знаеше, че докато се спуснеше надолу по аварийната стълба до петия етаж, Рони щеше да е изчезнал — имаше прекалено много стаи, аварийни стълби и тайни врати.
Без да се замисли, Бейлинджър скочи през дупката и се приземи на балкона долу. След като не беше се срутил при падането на Рони, той смяташе, че ще удържи и него. В последния момент сгъна коленете си, за да смекчи удара, сви се на кълбо и се търкулна, както го бяха обучавали. Като избегна дървото, той клекна и потърси мишена. Но несигурната опора под краката му го изплаши — балконът се клатеше.
Пет врати по-надолу видя Рони, който се прицелваше с ловната си пушка. Балконът се залюля и събори Бейлинджър на колене, но и Рони също загуби равновесие. Ловната пушка изтрещя и сачмите изсвистяха над главата на Бейлинджър.
Преди Рони да успее да вкара още един патрон в гнездото, Франк се хвърли върху него. Двамата с трясък се сгромолясаха на пода, а Бейлинджър мигновено усети как стомахът му се сви, защото под тежестта на двамата балконът пропадна.
Една част се наклони и се срина на по-долния етаж. Мъжете се търкулнаха по наклона един върху друг и паднаха долу. От удара балконът се разклати.
Рони напипа гърлото на Бейлинджър. Той си спомни как Аманда непрекъснато повтаряше колко е силен. Ръцете му несъмнено бяха много силни. А и чудовището имаше опит, беше удушил толкова жени.
Балконът се затресе. На Франк му се виеше свят. Обагрената в зелено гледка наоколо придоби сива окраска — той се задушаваше. Опита се да стреля, но имаше възможност единствено да се цели в гърдите на Рони, в бронираната му жилетка.
Бейлинджър натисна спусъка. Макар че жилетката спря куршума, не можа да смекчи удара. Рони падна назад. Бейлинджър се хвърли към здравия под на един коридор. Само след миг останалата част от горния балкон рухна. Рони изрева сред отломките. Падайки, балконът повлече и останалите и всички балкони се изсипаха с трясък във фоайето.
Стъпил на здравия под в коридора, Бейлинджър гледаше развалините долу. Вдигна се прах, който веднага изчезна под водата, изливаща се от отворения тавански прозорец.