Бейлинджър пъхна пистолета си в кобура и хукна към аварийната стълба. Един етаж, още един… Кашляйки от дима, той изскочи на шестия етаж и се опита да реши как да стигне до мезонета. Вратата на апартамента на Даната беше барикадирана. Имаше ли тайни врати в някоя от другите стаи? През тях ли влизаше Рони в стълбищните шахти, за да залага капани?
Той побърза да влезе в стая, намираща се далече от пожара. Едно бюро привлече вниманието му. Би било лесно да се скрие врата зад него. Избута бюрото, но видя само здрава стена. Извади лоста от раницата си и я удари. Удряше отново и отново, яростта му растеше, отчаянието го караше да вие. Дупката стана по-голяма и разкри отвор между две греди — таен коридор. Той блъскаше с всички сили с лоста, разширявайки отвора. Още един яростен удар и вече можеше да се промуши през него.
Бейлинджър сложи лоста в раницата и навлезе в коридора. Изведнъж видя люлеещото се спираловидно стълбище, чиито подпори бяха изтръгнати от стената. „Господи, аз се намирам в трапезарията под мезонета. Аманда, Вини и аз се опитахме да слезем по тези стълби. Те почти няма на какво да се държат“ — помисли си Франк.
Стъпи на тях. Те се разклатиха. Тръгна внимателно нагоре, стараейки се да се движи леко, но стълбището отново се разклати. Изкачи се още малко, вкопчвайки се във витите перила. Все едно че се беше качил на подхвърляна от вълните платноходка. Останал без въздух, той стигна до капака и почука. Два пъти. Три пъти. Веднъж — според паролата.
Капакът се отвори, Аманда го погледна с облекчение.
Бейлинджър пропълзя вътре. Отблъсна се с крака от стълбите и в този миг те се сринаха.
Мезонетът се изпълваше с пушек. Докато бързаха към кухнята, където беше Вини, Аманда каза:
— Страхувах се, че ще трябва да отворя капака на прозореца и да излезем с Вини отвън. Така поне щяхме да можем да дишаме, дори и да измръзнем.
— Помогни ми да го пренеса в спалнята. Ще го свалим долу, в апартамента на Даната.
— Какво стана с Рони?
— Не знам. Може би е мъртъв. Надявам се, но не съм сигурен.
Повлякоха Вини към спалнята, като вече не ги интересуваше дали вдигат шум.
Оставиха го на пода. След това Аманда отключи и вдигна капака. „Имам само два патрона — помисли си Бейлинджър. — Не мога да си позволя да ги изхабя“. Но виждаше единствено обагрения в зелено пушек наоколо.
Веднага щом излязоха на стълбището, той се поколеба.
— Почакай малко.
Изкачи се едно стъпало нагоре и грабна блокчето пластичен експлозив, което бе оставил настрана, когато обезвреждаше бомбата.
— Какво би могъл да направиш с това? — попита го Аманда. — Нали каза, че без детонатора не върши работа?
Без да й отговори, той натъпка експлозива в раницата си. Слезе под капака, пое Вини и го занесе на гръб до всекидневната на Даната. Отново го положи на пода. С големи усилия Бейлинджър и Аманда преместиха тежките маси и столове, с които бе подпряна вратата, и я отвориха.
От другата страна на вътрешността на хотела излизаха пламъци.
— Толкова дълго бях на тъмно, че бях готов да дам всичко, за да мога да виждам — промълви Вини. — Но сега ми се иска да не виждам нищо.
— Помогни ми да го кача на гърба си — каза Франк на Аманда. — Вини, хвани се за каишите на раницата.
Те си проправиха път през коридора и стигнаха до входа на аварийната стълба. Бейлинджър отново се прицели. Приведен под тежестта на Вини, той се спусна надолу. Вървеше бързо, без да губи равновесие. Пети етаж, четвърти, трети…
— Чувам шуртене на вода — каза Аманда.
— Има толкова много дупки по покрива. Мястото се наводнява — отвърна й Франк.
Втори етаж, първи.
Газеха до колене в ледената вода. Отвориха една врата и видяха хаоса във фоайето. Сега Бейлинджър разбра защо струпаните мебели се заклещваха около колоните и вратите. Водата с невероятна сила се стичаше като водопад от горните етажи, грохотът бе зашеметяващ. Помиташе всеки предмет по пътя си.
61.
— Как ще се измъкнем оттук?
Гласът така стресна Бейлинджър, че той едва не натисна спусъка. Някакъв човек с мъка си проправяше път през водния поток и идваше към тях. Една фигура с очила за нощно виждане, с издути джобове. Лицето й беше покрито с татуировки.
— Опитах да отворя вратата на тунела! — извика Тод. — Но копелето наистина я е заварило! Не помръдват вратите и капаците на прозорците. Ние сме в капан!