— Ще използваме лоста! Ще се опитаме да избием някоя врата!
Прииждащият поток едва не събори Франк. На пет метра вдясно от него се спускаше истински водопад.
— Цялото това проклето място всеки момент ще се срине — каза Тод.
— Изхвърли монетите! Ако паднеш, ще те повлекат под водата.
Тод го изгледа насмешливо. По водата се носеше стол, на чиято седалка висеше плъх. Бейлинджър се дръпна да го избегне и залитна под тежестта на Вини. Аманда го сграбчи и му помогна да се изправи. Изгазиха покрай една колона, където върху купчина мебели гъмжеше от плъхове.
— Какво му има на Вини? — попита Тод.
— Изгаряния по краката. Рони взриви детонаторите.
— Ще му напъхам един детонатор в гърлото, само да го пипна… — Тод изведнъж зяпна ужасено.
— Какво става?
— Един труп току-що премина покрай нас по водата. На жената, която видях в коридора.
Русата коса изчезна по течението. На Бейлинджър му призля при мисълта, че това може да е някой от другите трупове, скрити от Рони в сградата. „Или може би е на Даян“ — помисли си той.
Плаващи предмети разплискваха водата. Бученето във фоайето беше много силно и Франк със закъснение осъзна, че някой стреля с ловна пушка зад гърба му. Като се пребори с потока, той стигна до една колона и се скри зад мебелите, натрупали се около нея.
— Аманда!
— Тук, зад теб съм.
— Къде е Тод?
— Ей там!
Бейлинджър предаде Вини в ръцете на Аманда, извади пистолета си и надникна иззад заклещилите се около колоната мебели. Отпред бяха развалините на главното стълбище. До тях бяха струпани разкривените отломки на рухналите балкони — цял лабиринт, в който Рони можеше да се скрие.
Стори му се, че зърна някакво движение зад купчина преплетени парчета от перила. „Само два патрона ми остават — помисли си той. — Трябва да съм сигурен, че ще улуча“. Докато водата продължаваше да се покачва, Франк се премести зад мебелите и колоната. Изстреляни сачми отчупиха едно парче от масата до него. Криейки се, не беше забелязал проблясването на дулото.
Искаше да разбере къде точно се намира Рони, затова извади радиотелефона от раницата си и каза:
— Дъждът най-накрая ще изгаси пожара. Не можеш да унищожиш всички веществени доказателства.
Намали звука на радиотелефона до минимум и се напрегна да чуе гласа на Рони. Но бученето на водопада му пречеше да различи какъвто и да било друг звук.
Гласът на Рони долетя от радиотелефона:
— Пожарът и дъждът ще заличат отпечатъците от пръсти. Останалите веществени доказателства не могат да бъдат свързани с мен. Никой, освен теб не знае, че аз съм тук. Полицаите ще си помислят, че други са направили това.
Бейлинджър наклони глава, ослушвайки се за посоката, от която идваше гласът на Рони. Почти беше сигурен, че идва отдясно, от една дупка сред купчината перила. Накарай го да говори още! — каза си той.
Рони отново се разприказва:
— Всъщност е добре, че този град ме принуждава да си отида. Наводненията никога не са били толкова разрушителни. По-рано, когато извиеше буря, трябваше единствено да прочистя плувния басейн. Отводнителните тръби свършваха останалото.
„Да, гласът определено идва от тази купчина перила — помисли си Бейлинджър. — Но защо приказва толкова много? Дали не се опитва отново да ме примами? Дали не си променя мястото, надявайки се да ме накара да изхабя още един патрон?“
— Знаеш ли какво означава думата „експоненциален“? — попита гласът.
Бейлинджър реши, че трябва да отвърне на Рони, за да го насърчи да продължи да говори. Той каза в радиотелефона:
— Доколкото знам, при военните означава нещо като бързо нарастваща поредица от атаки.
Веднага намали звука.
— Нещо такова — долетя гласът отсреща.
„От същото място, от купчината развалини. Ако не стрелям, дали той няма да си помисли, че съм свършил патроните? — запита се Бейлинджър. — Дали ще поеме риска да дойде насам? Бих ли могъл да го примамя?“
— Ето това се случи с този хотел. Беше подложен на „експоненциални“ атаки — каза гласът. — Между другото по тона ти познавам, че ти е студено.
Франк наистина трепереше в ледената вода.
— Много скоро ще получиш спазми на мускулите. Няма да можеш да се отбраняваш.
— И ти имаш същия проблем.
— Не — отвърна гласът. — Аз съм сух и съм стъпил нависоко.