— Хей, Рони! — извика Тод откъм съседната колона, изненадвайки Бейлинджър. — Хайде да направим сделка!
— Че каква сделка можеш да ми предложиш?
— Не мога да те чуя! — извика Тод. — Аз нямам радиотелефон.
„Добре, накарай Рони да вика — помисли си Бейлинджър. — Помогни ми да разбера със сигурност къде точно се намира“.
— Ти нямаш какво да ми предложиш! — каза Рони.
Сега гласът като че ли идваше от друга посока. Всевъзможните шумове във фоайето отново пречеха на Франк да прецени къде се крие Рони.
— Разбира се, че имам. Ще ти помогна да пипнеш останалите. Ако го направя, ще ме пуснеш ли да си вървя? — извика Тод. — Няма защо да се страхуваш от мен.
— Аз не се боя от никого.
— Не съм заплаха за теб. Искам само да се измъкна оттук. Нямам причини да търся ченгетата. Не и с тези монети, които са у мен.
— О, да, монетите!
Краката на Бейлинджър изтръпваха. Чудеше се дали след малко ще може да помръдне.
— Ако ти помогна да ги пипнеш, ще се договорим ли? — попита Тод.
— Помощта е винаги добре дошла.
— Но ще се договорим ли, дявол го взел?
— Един приятел винаги ще ми е от полза.
„Какво е намислил Тод?“ — питаше се Бейлинджър. Видя как той измъкна нещо от водата — дълго парче от перилата, което плаваше покрай него.
— Приготви се! — извика Тод. — Ето ти ги, идват!
Поразен, Бейлинджър гледаше как Тод разбутва с парчето от парапет купчината мебели, зад която се криеха той, Аманда и Вини. Една маса се отмести, падна някакъв стол. Тод заблъска силно. Когато се видя, че купчината мебели ще отплава и всички те ще излязат на открито, Франк нямаше друг избор, освен да използва един от последните си два патрона, за да стреля по Тод.
Той се прицели.
Тод пусна парчето от парапет и зашляпа през водата, след което се скри зад част от стълбището, опряна в колоната. Но изведнъж нещо изскочи от развалините и го накара да се разкрещи. То се блъсна в главата му, обхвана лицето му, нокти се забиха в бузите и врата му. Нещо бяло, с три задни крака. Котката! Когато от врата му рукна кръв, Тод се замята бясно, препъвайки се във водата. Натежал от монетите, отчаяно борейки се да смъкне животното от лицето си, той със залитане се отдалечи от колоната, виейки от болка.
Последва изстрел на ловна пушка. Гърдите на Тод сякаш изригнаха. Монетите в джобовете му бяха толкова тежки, че вместо да залитне назад, той се свлече на колене. Лицето му изчезна във водата. Котката изплува от водовъртежа.
Бейлинджър чу скърцане на дърво. Столът, който Тод беше избутал, се отдели от купчината, масата заплува с него, освобождавайки други останки. Всичко се понесе покрай колоната. Той пъхна пистолета в кобура. Когато се обърна, за да помогне на Аманда да задържи Вини, изгуби равновесие. Нещо се удари в краката му. Бейлинджър потъна. Задържайки дъха си, изплува на повърхността и успя да зърне Вини и Аманда, когато потокът понесе и тримата. Стори му се, че чу изстрел на ловна пушка. След това водата го изтласка надолу и го повлече през фоайето.
После имаше усещането, че пада по някакви стълби, че се носи по коридор, че прелетява през разтворена врата. Опита се да се вкопчи в нещо, в каквото и да е, за да спре, но успя да докопа само парче дърво. Като изплува отново на повърхността, видя Аманда и Вини пред себе си. Пое си въздух и зърна неясните очертания на стени, облицовани с плочки. Бяха се озовали в района на плувния басейн.
Потокът го избута през една разтворена врата. Залепи го за гигантски резервоар. Сервизното помещение.
Напрегна се да си поеме дъх.
— Аманда!
— Тук съм!
Водата стигаше над кръста му. Като се тресеше от студ, той заплува към нея.
— Вини? Къде си?
Вини плуваше с лице във водата. Франк и Аманда го сграбчиха и задържаха, Вини се закашля. Наоколо беше пълно с паникьосани плъхове, които квичаха и се бореха да докопат някоя тръба, за да се изкатерят по нея. Бялата котка премина покрай тях, мятайки се. Някакви светли на цвят предмети изплуваха наблизо и Бейлинджър осъзна, че вижда руса коса. Някоя от жертвите на Рони.
Нещо в него като че ли се преобърна. Изплаши се, че полудява.
— Трябва да се измъкнем от водата, иначе ще се удавим — с треперещ глас каза Аманда.
Бейлинджър не можа да събере сили да й отвърне, че дори да успееха да си проправят път обратно до фоайето, измръзналите им тела щяха да ги направят безпомощни да продължат.