Майкъл усети как дъхът му секна въпреки усилията.
Виртуалният на неговия баща се наведе над него с протегната ръка, достатъчно близо до лицето на Майкъл, за да различи той отделните пиксели.
— Майкъл? Добре ли си?
3
Джейсофт Парз отново висеше в пространството пред Сплайн. Повърхността на товарния кораб беше като пейзаж от сива плът. Парз се взираше в очна ябълка, която се завъртя и отвърна на погледа му измежду гънките закален епидермис, и почувства особено родство с това същество, също като него делови партньор на каксите.
Човекът съзнаваше, че стотици оръжия са насочени към неговия крехък флитер, може би сред тях дори легендарният звездотрошач, излъчващ гравитационни вълни, който каксите бяха откраднали от ксийлите.
Искаше му се да се засмее. Може би към тях се бе втурнала вълна на небитие от промененото минало, а тези пак размахваха детските си играчки срещу един старец.
— Посланик Джейсофт Парз.
Както винаги, гласът на Губернатора излезе от преводача мек, женствен и приятен — и непроницаем.
Парз положи усилие да запази спокойствие в гласа си.
— Тук съм, Губернаторе.
Последва дълго мълчание. После Губернаторът каза:
— Налага се да поискам помощта ви.
Парз усети как от него се свлича някакво напрежение, сякаш мускулите на корема му се нагънаха. Колко уплашен бе от това повикване за среща с Губернатора — първото му излизане в орбита от съдбовния момент, когато по принуда стана свидетел на унижението на Каксите от бунтовната сган, избягала през портала на „Интерфейс“. Парз се бе върнал към обичайните си задължения, но и това се оказа доста трудно за него. Дори тесните дипломатически кръгове, които контролираха планетата, оживено обсъждаха тази смайваща проява на неподчинение. Понякога Парз жадуваше да се измъкне от строгия пръстен на сигурността, който стягаше живота му, и да се потопи в света на обикновените хора. Разбира се, щяха да го унищожат в мига, в който откриеха, че е помощник на окупаторите… Но може би си струваше, за да чуе чудесния звук на надеждата от хиляди устни.
Но нямаше смелостта, или по-скоро безразсъдната дързост да направи нещо подобно. Вместо това чакаше Губернаторът да реши какво ще прави. Съвсем в стила на Каксите — да изберат начин как да накажат цялата планета за постъпката на неколцина.
Парз не би се изненадал от смъртта.
Парадоксът бе, че той винаги трудно намираше за какво да обвинява каксите при такива действия. За да наложат контрола си над Земята и сродните й светове, просто трябваше да проучат историята и да приспособят методите, използвани от хората за потискане на себеподобните си. Нямаше свидетелства каксите да са създали някога такава тактика като средство да се справят един с друг. Парз си казваше, че те постъпват като всички потисници в човешката история и човечеството можеше да вини само себе си за това. Каксите като че бяха външно въплъщение на човешкото отношение към човека, бяха възмездие на историята.
Но в края на краищата очакванията му не се сбъднаха. А сега Парз бе повикан за още една орбитална среща с мерки за сигурност.
— Кажете ми какво бихте желал, Губернаторе.
— Смятаме, че осигурихме безопасността на портала на „Интерфейс“ — започна каксът. — Обкръжен е от бойни кораби Сплайни. Откровено казано, всяко човешко същество, осмелило се да доближи дори на милион мили, ще бъде ликвидирано.
Парз вдигна вежди.
— Изненадан съм, че не сте унищожили портала.
И отново това нетипично колебание.
— Джейсофт Парз, осъзнавам, че не съм в състояние да определя правилния начин на действие. Човешки кораб, управляван от бунтовници срещу администрацията на каксите, избяга петнадесет века в миналото — в епоха, когато ние не сме имали никакво влияние върху човешките дела. Сигурен съм, че намерението им е да променят някак развитието на събитията, вероятно да подготвят човечеството за съпротива, за отхвърляне на администрацията на каксите. Парз, принуден съм да приема, че миналото вече е променено от тези бунтовници.
Парз кимна.
— И ако унищожите портала, бихте затворили единствения си достъп до миналото.
— Бих загубил всякаква възможност да контролирам събитията. Да.
Парз промени положението на тялото си в креслото.
— Пратихте ли вече нещо през портала?
— Още не.
Парз се разсмя.
— Губернаторе, мина цяла седмица. Не мислите ли, че сте малко нерешителен? Или затворете проклетото нещо, или го използвайте. По един начин или по друг, но ще бъдете принуден да предприемете някакви действия.
„И през цялото време, докато вие се помайвате, добави той мълчаливо, вълната небитие наближава всички ни с незнайна скорост…“