Парз очакваше остър отговор на заяждането си, но срещна само същата колебливост.
— Не съм способен да съставя план за действия. Посланик, преценете последствията. Тези хора-бунтовници контролират историята през последните хиляда и петстотин години. Опитах се да пресметна потенциалната вреда, но никакъв алгоритъм не ми позволи да определя дори възможната й степен. Уверен съм, че на практика опасността е безкрайна… Моята раса никога не се е сблъсквала с подобна заплаха и вероятно това никога повече няма да се случи.
Парз подръпна устната си.
— Губернаторе, готов съм едва ли не да ви съчувствам.
Остатъците от човешката научна общност също трескаво размишляваха какви са възможните последици от бягството на бунтовниците в миналото. Наистина ли можеха да променят историята? Някои заявяваха, че действията им само биха причинили разширяване на вероятностните функции — че те създават нови алтернативни действителности. Други смятаха, че действителността се движи по една-единствена нишка, която може да бъде разкъсана от бунтовниците, ако те създадат затворена времеподобна крива със своя преход през пространство-времето в миналото. Но и в двата случая никой не знаеше дали съзнанието може да продължи съществуването си при такова разкъсване — щеше ли да научи Джейсофт, ако светът, неговата собствена история бъде променена около него? Или щеше да преживее минисмърт, за да бъде заменен от леко различаващ се Джейсофт? Нито пък някой можеше да прецени с каква скорост в субективно време наближаваше разкъсването, изникнало от миналото като от дълбините на тъмно море.
За Джейсофт тези разсъждения бяха нереални и все пак придаваха оттенък на недействителност на света, в който живееше, сякаш животът му не бе нищо повече от ярко оцветена повърхност, заобиколена от вакуум. Не се страхуваше или поне така му се струваше, но усещаше, че връзката му с действителността бе разтърсена до основи.
Подозираше, че така би се чувствал при лека форма на лудост.
— Посланик, съобщете какво научихте за бунтовниците.
Джейсофт издърпа плочата си от чантата, разположи я на масата пред себе си и прокара пръсти по повърхността й, извличайки данни от нейните вътрешности.
— Смятаме, че бунтовниците са членове на група, наричаща себе си „Приятелите на Уигнър“. Преди тази единична изумителна акция „Приятелите“ бяха пренебрегвани като незначителна секта, която не представляваше определена опасност за режима.
— Политиката ни включва съзнателно пренебрегване на подобни групи — мрачно вметна каксът. — Използвахме политиката на такива човешки колониални сили като Римската империя, които позволявали на местните религии да процъфтяват… Защо да прахосваме усилия в потискане на нещо безобидно? Може би ще трябва да преразгледаме тази политика.
Парз усети как потреперва от заплахата, скрита в последното изречение, произнесено с такава лекота.
— Не бих ви съветвал да правите това — бързо каза той. — В края на краищата, както сам казахте, вредата вече е причинена.
— Какво ви е известно за кораба им?
Джейсофт съобщи, че корабът бил сглобен под земята на малкия крайбрежен остров, все още наричан Британия.
През десетилетията на Окупацията се осъществяваше програма за премахване възможностите на хората да пътешестват в космоса. Последователно се викаха кораби от всички кътчета на Слънчевата система и близките звезди в малкото пространствено мехурче, завладяно от хората преди Окупацията. Конфискуваха се и се повреждаха в заводите, превърнати в груби работилници за унищожение. Дори и сега никой не знаеше колко самотни кораба все още се изплъзват от закона на Каксите някъде между звездите, но след обезопасяването на Слънчевата система и основните извънземни колонии, те почти с нищо не можеха да навредят…
Досега. Космическият апарат на бунтовниците явно бе създаден от откраднатите останки на повреден товарен кораб.
— А защо са избрали това име? — попита каксът. — Какъв е бил този Уигнър?
Парз потупа плочата си.
— Юджийн Уигнър. Квантов физик от двадесети век, почти съвременник на великите основоположници в тази област — Шрьодингер, Хайзенберг. Тема на изследванията на Уигнър бил квантовият солипсизъм.
Каксът помълча малко.
— Това почти нищо не означава за мен. Джейсофт, трябва да определим какви са намеренията на тези бунтовници. Да открием как да погледнем през техните човешки очи. Аз не принадлежа към човешката раса. Вие трябва да ми помогнете.
Парз разпери пръсти върху масата и събра мислите си.