— И вие построихте своя кораб под камъните.
— Да. По-точно, подготвихме за полета определена площ от местността.
— Откъде си набавихте средства за това?
— „Приятелите на Уигнър“ имат привърженици из цялата планетна система. Не забравяй, че до момента на първата си среща с каксите хората са били вече междузвездна раса, която е използвала ресурсите на многобройни планетни системи. Каксите ни контролират… почти изцяло. Но в тесните рамки, оставени от това „почти“, има място за велики замисли… проекти, равняващи се може би на най-значителните дела от твоето време.
— Не бих се обзаложила — с навъсена увереност вметна Берг.
Продължиха към средата на кораба.
— И така, подготвихте кораба си. Как го вдигнахте от планетата и го пратихте в космоса?
— С откраднат хипердвигател на скуимите — каза Шайра. — Той създаде лещовидно поле около кораба, като изолира него и околния въздушен слой от планетата. После използвахме двигателя за ускоряването в космоса, за да стигнем близо до „Коши“. Накрая, след срещата с вашия кораб, двигателят послужи за преминаването през „Интерфейс“.
— Скуимите… Това е расата, с която хората се сблъскали по-рано, нали? Преди каксите?
— И чието поражение ни осигури по-голямата част от основните технологии, нужни, за да излезем извън Слънчевата система.
— И как ще ги победим?
Шайра се ухили.
— Прочети в учебниците по история.
— А скуимският двигател работи ли в момента?
— С минимална мощност. Осигурява ни защита от радиацията.
— И задържа въздуха около кораба, права ли съм?
— Не, за това е достатъчно притеглянето на кораба.
Берг кимна. Може би й се откриваше възможност да получи малко по-смислена информация.
— Изкуствена гравитация? Нещата са отишли доста напред след моето време.
Но Шайра само се намръщи.
Стигнаха до жилищата и работните помещения на „Приятелите“. Зданията представляваха най-обикновени кубове и конуси, съобразени с човешките размери, и бяха пръснати в центъра на тази земна местност като играчки около старите камъни по средата на диска. Строителният материал беше в еднакво гълъбовосиво и когато Берг бръсна с пръсти стената на типито, покрай което минаха, той се оказа гладък, доколкото се простираха границите на сетивата й. Но беше и топъл като човешко тяло, без студенината на метала. Това беше ксийлски строителен материал, едно от многото технически чудеса, които капка по капка се просмукваха към човечеството и неговите врагове — като скуимите и каксите — от ксийлите, господарите на сътворението.
„Приятелите“ щъкаха между зданията и усърдно се занимаваха със своите си работи. Малка групичка се бе скупчила около едно от устройствата за съхранение на данни, които наричаха „плочи“ и спореха над нещо, приличащо на схема на кораба от пръст.
Кимнаха на Шайра и хвърлиха любопитни погледи към Берг.
Досега Мириам преброи трийсетина „Приятели на Уигнър“ в кораба, мъжете и жените бяха горе-долу поравно. Наглед възрастта им беше между двадесет и пет и тридесет години, всички й се струваха способни и интелигентни. Явно този екипаж бе подбран измежду „Приятелите“ според пригодността им за задачата. Всички се придържаха към бръсненето на черепите си като Шайра. Берг слисано забеляза, че някои от тях наистина си бяха махнали миглите от клепачите. Но беше учудващо лесно да ги различава един от друг. Тя се убеди, че формата на черепа е толкова разнообразна (и толкова привлекателна за очите), колкото и чертите на лицето.
— Добре сте се справили, щом стигнахте дотук — подметна Берг.
— Повече от добре — хладнокръвно отвърна Шайра. — Корабът ни мина успешно през портала, без сериозни повреди и наранявания. Запасите и устройствата за рециклиране би следвало да ни поддържат в орбита около Юпитер много години. Достатъчно дълго, за да осъществим целите си. — Тя се усмихна. — Да, добре се справихме.
— Аха — Берг кисело оглеждаше групичките работливи „Приятели“. — Виж какво, много ще ми помогнеш да те разбера, ако ми кажеш какъв е този ваш дяволски Проект.
Шайра я удостои с тъжен поглед.
— Това би било неуместно.
Берг се обърна към нея с ръце на хълбоците и се озъби повелително.
— Шайра, не се крий зад глупави приказки. По дяволите всичко, използвахте моя кораб — и моя „Интерфейс“, за да се доберете дотук. Вашият успех, с който ми се фукаш толкова самодоволно, бе заплатен с живота на моя екипаж, изгубен от онази страна на червеевата дупка. Следователно ми дължиш малко повече от тези покровителствени дрънканици.