Хубавото, фино като хартия лице на Шайра се сбръчка сякаш от искрена угриженост.
— Съжалявам, Мириам. Не съм искала да се държа покровителствено с тебе. Но аз… ние наистина вярваме, че не би било правилно да ти кажем.
— Защо? Поне това ми обясни.
— Не мога. Ако разбереш същината на Проекта, ще схванеш и защо не можем да ти кажем нищо повече.
Берг й се изсмя в лицето.
— Ти на подбив ли ме взимаш? С това ли мислиш, че ще се задоволя?
— Не — отвърна Шайра с почти нагла усмивчица и отново за миг Берг изпита емоционално влечение към това странно, потайно същество от другия край на времето. — Но това е всичко, което мога да споделя с тебе.
Мириам се почеса по главата през жилавата четина.
— Но от какво толкова се боите? Мислите, че е възможно да ви се противопоставя, да опитам да попреча на Проекта ви?
Шайра кимна със сериозен вид.
— Да. Ако го разбереш дори само отчасти, възможно е.
Берг се навъси.
— Не ми се вярва да говориш за разбиране, а по-скоро за вяра. Дори и да знаех какво сте намислили, бих могла да застана срещу вас, защото не споделям същата ирационална вяра в успеха. Това ли е?
Шайра не отговори. Погледът й си остана ясен и безметежен.
— Шайра, може би наистина се нуждаете от помощта ми. Аз поне не бих разчитала на вярата, че корабът ми ще полети, ако вместо това мога да се поровя в двигателя и сама да се уверя в това.
— Не е толкова просто, Мириам — въздъхна Шайра и се усмихна обезоръжаващо. — И бих искала да не ме подпитваш повече.
Берг докосна лакътя на момичето.
— Шайра, аз съм на ваша страна — настойчиво каза тя. — Нима не разбираш? — Тя махна неопределено към вътрешната част на Слънчевата система. — Бихте могли да се опрете на възможностите на пет планети, на самата Земя. Щом хората научат какво се опитвате да предотвратите — кошмара на какската Окупация — ще получите цялата помощ, която могат да съберат тези светове. Ще имате на разположение силата на милиарди.
— Няма да е от полза, Мириам. Спомни си, че сме с петнадесет века по-развити от вас. Едва ли има с какво да помогнете.
Берг се вцепени, после се отдръпна назад.
— Шайра, можем да подготвим адски мощен удар. А какво ще стане, ако каксите ни последват назад във времето през портала? Няма ли да ви потрябва помощ, за да ги отблъснете?
— Можем да се защитим — спокойно отговори Шайра.
Берг потрепери, но продължи натиска:
— Представи си стотина жестоко претъпкани с оръжия ГОТ-кораби, нахлуващи през портала в бъдещето. Могат да причинят страхотни разрушения…
Шайра поклати глава.
— Един-единствен Сплайн може да ги изтреби за миг.
— Тогава нека се възползваме от предимството във векове, което спечелихме — Берг удари с юмрук по дланта си. — В момента нито един какс не подозира, че съществува човечеството. Можем да отидем и да ги изпепелим в самото им гнездо. Ако ни разкриете тайната на хипердвигателя на скуимите, можем да построим цяла армада, по-бърза от светлината, и да…
Шайра се засмя леко.
— Колко си мелодраматична, Мириам! И колко склонна към насилие! — Тя разпери ръце в широка дъга. — И в момента каксите управляват търговска империя, обхванала стотици звездни системи. Честно казано, самата мисъл, че зле подготвена сбирщина хора има надежда за победа над такава мощ, буди смях. А и ние не сме инженери по хипердвигатели. Не можем „да разкрием тайната“ на скуимския двигател, както ти се изрази.
— Позволете на нашите инженери да го разглобят!
— Всеки подобен опит би довел до опустошението на половин планета.
Берг усети, че отново настръхва.
— Пак се държиш снизходително — възрази тя. — Дори обидно. Та ние не сме абсолютни кретени. В края на краищата ние сме вашите предци. Би трябвало да проявяваш по-голямо уважение.
— Приятелко, прекалено опростяваш нещата. Не сме дошли тук за обикновено военно нападение срещу каксите. Дори и да имаше възможност за успеха му — а такава няма — не би било достатъчно. Нашата цел е едновременно и по-изтънчена, и въпреки това откриваща път към постигането на много, много повече.
— Но няма да ми кажеш каква е тя. Не би ми се доверила. На мен, на собствената си пра-прабаба от не знам кое си поколение…
Шайра се усмихна.
— Мириам, бих се гордяла да притежавам частица от твоето генетично наследство.
Вървяха една до друга все към центъра на кораба от пръст. Скоро излязоха от пояса постройки с групичките заети хора и шумът от разговорите на „Приятелите“ заглъхна зад тях. Стигнаха центъра и сякаш навлязоха в островче на мълчанието.
Когато двете жени пристъпиха в неравния кръг от камъни, това се стори напълно нормално на Берг.