Огледа се. Корпусът на флитера, увиснал неподвижно до него, приличаше на някоя несмляна мръвка в търбуха на Сплайна. Обърна лице нагоре, към кълбото вряща течност. До него в пълния мрак на търбуха трепкаше виртуално на сцената отвън — икосаедърният портал на червеевата дупка и резен от самия Юпитер.
— Губернаторе — произнесе той. — Много време мина.
Гласът на Губернатора прозвуча от преводача леко заглушен поради гъстия въздух.
— Наистина. Цяла година, откакто избягаха онези проклети „Приятели на Уигнър“. Една погубена година, в която се борихме да върнем нещата на мястото им. И сега сме пред кулминацията, тук — в сянката на Юпитер.
— Не бих я нарекъл погубена — веднага отговори Парз. — Изграждането и изстрелването на новите портали за „Интерфейс“ бяха голям успех. Бях изумен от бързината, с която напредвахме.
— Джейсофт Парз, благодаря ви за ролята, която изиграхте в това начинание.
— Моите действия не бяха насочени единствено за ваша полза.
— Вероятно — съгласи се каксът. — Но какво ме засягат вашите мотиви, щом резултатът е този, който изисквах? Доколкото разбирам, вашата цел е била личната ви награда, АС-лечението, което…
— Не е точно така — студено го прекъсна Парз. — Между другото си мислех, че съживяването на старото производство на екзотична материя е добро за хората.
Разбира се, на определена цена. С целеустремеността, възможна само в общество с общ за всички господар, повечето човешки светове — Земята, Марс, Луната, Титан — бяха превърнати почти напълно в заводи за екзотична материя, всички техни ресурси бяха насочени към тази единствена цел. Но осъществяването на такъв грамаден проект, основан изцяло върху човешки технологии — дори и проект, замислен от какс — направи немалко за самочувствието на цялата раса.
— В края на краищата, Губернаторе, тази проклетия беше направена и изстреляна за шест месеца.
— Разбирам вашата гордост — изрече Губернаторът със своя гладък, безизразен женски глас. — И се радвам да установя, че времето не е укротило острия ви език, Посланик.
Парз каза кисело:
— Че какво разбирате вие? Спомнете си, че и преди сте ни подценявал. Бягството на „Приятелите“…
— Джейсофт, нима трябва да подклаждам гордостта ви? — прекъсна го Губернаторът. — Поканих ви тук, за да станем свидетели на триумфалния завършек на общата ни работа.
Наистина, каза си Парз, каксът го повика в пространството около Юпитер веднага щом потоците високоенергийни частици започнаха да изригват от устата на портала, очакващ първите предвестници на посещение от бъдещето.
— В края на краищата — продължи каксът, — ако не бяхме разрешили АС-процедури за вас и шепа ваши колеги — а вие не проявихте желание да откажете — сега нямаше да стоите тук и да ми изнасяте лекции за стъписващите възможности на човешката раса. Нали така? Защото бяхте близо до края на нормалния човешки живот, нали?
Небрежното презрение зачерви бузите на Парз.
— Губернаторе…
Но Каксът говореше нетърпеливо:
— Посланик, нека оставим това. В този ден на всички дни нека се съсредоточим само върху съвместните си постижения, а не върху разногласията си.
Парз дълбоко вдъхна хладен синкав въздух.
— Добре, Губернаторе.
— Душата ви трябва да е преливала от гордост, когато беше завършен новият „Интерфейс“.
Така си беше, спомни си Парз. Най-сетне устите на втората в Слънчевата система червеева дупка бяха обшити с икосаедри от грееща в синьо екзотична материя. Няколко кратки, великолепни седмици порталите-близнаци плаваха заедно около гравитационния кладенец на Юпитер, млечнобелите плоскости начупено пространство се простираха от рамка до рамка и блещукаха като фасети на загадъчни скъпоценни камъни.
После настъпи времето за отдалечаване на единия от порталите. Беше построен мощен кораб с ГОТ-двигател. Носещ се над порталите, корабът в спомените на Парз изглеждаше като човешка ръка, стиснат юмрук над две крехки синкавосиви цветя.
Огромните ГОТ-двигатели на кораба ослепително се събудиха за живот и единият портал бе изтеглен — отначало по разширяваща се спирала извън притеглянето на Юпитер, след това по почти незабележима дъга в междузвездното пространство.
Парз — също като останалото човечество, като Губернатора и другите от окупационните сили на каксите — прекара в очакване шестте месеца, през които корабът щеше да пълзи със субсветлинна скорост към целта си.