На първия кораб на „Интерфейс“ — „Коши“, му трябваше субективен век, за да прехвърли мост през хиляда и петстотин години. Новият само за половин година субективно време щеше да направи кръг далеч от Слънцето и да се завърне. Но при ускорение, многократно надвишаващо земното притегляне, беше прескочил пет века в бъдещето.
Парз не беше учен и въпреки тясната си обвързаност с проекта намираше повечето неща във физиката на червеевата дупка за объркващи от философска гледна точка. Но когато пристигна в системата на Юпитер и се взря в бавно въртящата се скъпоценност — икосаедърния портал на каксите, същината на проекта му изглеждаше съвсем реална.
От другата страна на тези мъгливи, сивосинкави плоскости беше бъдещето. И ако „Приятелите на Уигнър“ бяха спечелили предимство с бягството си в минало, в което никакъв какс не бе чувал за човечеството, от какво още по-голямо предимство можеха да се възползват онези какси от бъдещето, печално размишляваше Парз. Разполагаха с пет века да умуват върху случилото се, пет века, в които изходът от борбата между каксите и хората несъмнено е бил решен по един или друг начин. Само година измина от бягството на „Приятелите“. И ето, онези бъдещи какси вече имаха възможност да насочат събитията накъдето пожелаят.
— Замислен сте — нахлу гласът на Губернатора.
— Съжалявам.
— Е, хайде — гласът звучеше измамно меко от преводача. — Не смятам, че всеки от нас би нарекъл другия свой приятел, Посланик. Но работихме задружно и веднъж стигнахме до откровеност. Кажете ми какво ви безпокои, докато изчакваме какво ще се случи.
Парз вдигна рамене.
— Какво страховито оръжие дадохме в ръцете на вашите наследници от след пет века! Представете си някой от великите генерали в човешката история, да речем, Бонапарт, получил възможността да научи от историческите писания резултата от най-голямата си битка, още преди да е заел позиция на бойното поле.
— Съществува повече от една възможност, Джейсофт. Такъв генерал би могъл да се почувства безпомощен под тежестта на историческите свидетелства. Много войни са предопределени не от решаващите удари на военните гении или от героизма на неколцина индивиди, а от силите на историята. Или пък генералът би могъл да се измъчи от угризения за страданията и смъртта, причинени от неговата амбиция. Може би дори ще се помъчи да избегне битката.
Парз изпръхтя.
— Може би. Макар че не мога да си представя някой какски „генерал“ да почувства особени угризения заради човешките жертви от тирания или война, независимо какъв е нейният край. Когато научихме за бягството на „Приятелите на Уигнър“, спомнете си, че и двамата изпитахме недоверие от съсредоточаването на такова ужасяващо могъщество в ръцете на една група, към която и раса да принадлежи тя. Не би ли следвало да се отнесем със същото недоверие и към онези какси от бъдещето?
Губернаторът се засмя меко.
— Сега вероятно вие ни подценявате. Аз обаче не мога да не изпитвам възхищение от човешките постижения, колкото и да съм озадачен понякога от вашите мотиви.
Парз се вгледа през лицевата плоча на скафандъра в сапуненото бълбукане на частта от море, приютила Губернатора.
— Например?
— Корабът, който отнесе нашия терминал за „Интерфейс“, се обслужваше от хора. Разбира се, основните му системи бяха автоматизирани и със сигурност не даваха възможности за бунт на човешкия екипаж. Но вашият опит от столетия полети в космоса ме убеди, че няма по-добра гаранция за успех от присъствието на инженери-хора в построен пак от хора апарат, с тяхната изобретателност и приспособимост — и физическа, и умствена. Така че необходим ни бе екипаж от хора.
— И нямахте проблеми в набирането на доброволци. Въпреки перспективата за полет с ускорение многократно над земното. — Парз се усмихна. — Губернаторе, това не е толкова учудващо.
— Как така?
— Не всички хора са еднакви. Не всички сред нас се чувстват толкова удобно в положението си на подчинена раса, колкото…
— Колкото например вие, Джейсофт?
— Вярно — Парз навири брадичка, усети как се изпъват челюстите му с набола по тях брада. Не вярваше каксът да проумее смисъла на жеста, но да върви по дяволите. — Правилно. Не всички хора са като мен. Някои искат да се измъкнат от кутията, в която се превърна Слънчевата система, независимо от цената. Кога отново на хора ще бъде позволено да пътуват извън Слънчевата система? И за какво е животът, ако не за да виждаш, да изследваш, да се удивляваш? Може би допуснахте грешка, като ни отнехте АС-технологията. Може би щом нашият живот отново стана евтин — няколко нищожни десетилетия и после безкраен мрак, това направи хората по-безразсъдни. По-трудно поддаващи се на контрол, а, Губернаторе?