— Ако искате да ви сътруднича, защо ме обиждате?
— О, аз ще имам твоето сътрудничество.
Парз вдигна глава и остави отвратителния дъжд да се стича по лицевата плоча.
— Сега вие ме чуйте. Губернаторът, когото изглежда толкова презирате, беше учтив. Разбирате ли ме? Никой от нас не беше установил рамките, в които работихме съвместно — Окупацията. Но Губернаторът се стремеше към ефективност, а не към терор и грубост. И затова прекарах живота си в работа с него. Смятах, че това е най-добрият начин да служа на своята раса. А вие… Вече ви видях да убивате един от своите само мигове след нахлуването ви от бъдещето…
Каксът се засмя.
— Ти си откровен, Джейсофт Парз, може би затова Губернаторът толкова ценеше присъствието ти. Задачата ми тук не е да запазя Окупацията.
Парз попита неспокойно:
— Тогава каква е?
— Няма да остана в границите на локалното пространство-време. Възнамерявам да мина през първия портал, направен от хората — да се преместя още по-назад във времето.
— Преследвате „Приятелите на Уигнър“, разбунтувалите се хора назад във времето?
— Да, имам намерение да унищожа онези бунтовници. И освен това да постигна още много неща.
Праз си представи как този какс — безпринципен убиец, който призна страха и ненавистта си към човешките същества — се появява в неподготвената Слънчева система петнадесет столетия по-рано.
— А аз? — уплашено попита Джейсофт. — Какво ще правя аз, докато вие нападате миналото?
— Как какво, ще ме придружиш, разбира се.
— Мили Боже…
Мъгла от първичния океан пълзеше по лицевата плоча на Джейсофт, той безуспешно я разтъркваше с опаката страна на ръкавицата.
Каксът продължи:
— Губернаторът ще остане в съзнание още няколко часа, макар че възприятията му вече отслабват.
— Боли ли го?
— Приключихме работата си тук. Върни се в своя апарат.
Парз едва виждаше нещо през мътилката на океана. Устреми се към убежището на своя флитер.
6
ГОТ-корабът „Рак-отшелник“ се носеше със задната си част напред по управляема орбита около издутата буза на Юпитер.
Майкъл Пул седеше сред прозрачните стени на купола с виртуалния на своя баща Хари. Сега корабът обикаляше неосветената страна на планетата и ГОТ-двигателят, пламтящ на една миля от прозрачния под, осветяваше големи площи от океана въртящи се облаци. Виолетовата светлина се отразяваше нагоре към купола и Пул забеляза, че процесорите придаваха на младата, руса глава на баща му подходящи демонични сенки.
— Доста внушително пристигаме — отбеляза Хари.
— Така си е. Стига да обичаш фойерверките.
Хари се обърна към сина си, сините му очи бяха по момчешки разширени от изумление.
— Не, има и нещо друго. Ти си физикът тук, синко, а аз съм просто правителствен служител. И ти разбираш всичко къде по-добре, отколкото аз някога бих могъл. Но може би чудото не те разтърсва с такава сила, както е с лаик като мен. Ние впрягаме сили, изгубени във вселената още от първите няколко секунди след Големия взрив…
— В общи черти си прав. Само че говориш за първите няколко частици от секундата…
ГОТ означаваше Голямата обединена теория, философската система, обясняваща фундаменталните сили на природата като страни на една-единствена свръхсила. Сърцето на ГОТ-двигателя в „Рака“ представляваше голям колкото юмрук къс водород, заключен в затворена свръхпроводяща тръба и загрят чрез бомбардиране с частици до температури, описвани във физиката на сътворението. Само при такива температури можеше да действа обединената свръхсила. Когато изпускаха водорода на малки порции от тръбата, свръхсилата минаваше през фазови преходи и се разпадаше на четирите познати сили на природата — силно и слабо ядрено взаимодействие, гравитационна и електромагнитна.
И също както парата освобождава топлина, когато се кондензира във вода, така при всеки преход на свръхсилата се освобождаваше изблик на енергия.
Пул обясни на баща си:
— „Ракът“ използва фазовата ГОТ-енергия, за да загрее кометния лед до плазма, а свръхнагрятата плазма се изхвърля през свръхпроводимо сопло…
Хари кимна и се вгледа през отделящата го двукилометрова конструкция в остатъка от буцата кометен лед, докарал ги тук от Облака на Оорт.
— Е, да. Но именно тази енергия на фазовите преходи, освободена при охлаждането на вселената след Големия взрив, е причина за самото разширение на тази вселена.
И точно това, Майкъл, вдъхва такова страхопочитание, когато поспреш и се замислиш. Прекарахме една година в кандилкане из Слънчевата система, а сега караме самия Юпитер да хвърля сенки и го правим, като обуздаваме силите на сътворението. Това не е ли удивително за тебе?