— А след още петнадесет века… — подсказа Хари.
— Докъде ли бихме могли да стигнем? Вероятно до производство на самите сингуларности в мащабите от няколко тона до може би масата на някой астероид.
— За какво?
Пул широко разпери ръце.
— Компактни източници на енергия. Ако имаш черна дупка в кухнята си, би могъл просто да си хвърляш боклука в нея и да наблюдаваш как се смачква до невидимост за частица от секундата, като освобождава потоци използваема енергия в късовълновия диапазон. А какво ще кажеш за изкуствената гравитация? Правиш черна дупка в центъра на Луната, да речем, и можеш да увеличаваш притеглянето на повърхността, колкото си искаш.
Хари кимна.
— Разбира се, ще трябва да откриеш как сингуларността да не изяде и самата Луна.
— Ъхъ. После стигаме до гравитационните вълни, създавани от сблъскващи се черни дупки. Така би могъл да формираш бутащи лъчи. — Пул се облегна на кушетката и затвори очи. — Разбира се, ако са напреднали достатъчно, може би са открили някакво приложение и на голите сингуларности.
— А що е гола сингуларност?
— … Може и да научим.
Навлизаха в район от пространството, препълнен с кораби. Стотици искрици на включени двигатели прехвръкваха над търпеливо понасящия ги океан на Юпитер. Корабите бяха прекалено далечни, за да се различават някакви подробности. Но Пул знаеше, че сред тях трябваше да има военни апарати от населените спътници на Юпитер, научни кораби от вътрешната част на Слънчевата система, също проклети туристи и досадници, надошли отвсякъде. Приглушено мърморене отзад в купола му подсказа, че вече започваха да постъпват сигнали от тази събрана от кол и въже армада — след полученото съобщение от Берг преди година пространството около Юпитер бе съсредоточило вниманието на повечето хора, а неговото пристигане тук бе най-жадно очакваното събитие след появата на кораба от бъдещето.
Той не обърна внимание на съобщенията, остави свои виртуални да се занимават с тях. Ако имаше нещо катастрофално, щяха да го уведомят.
Пул се вглеждаше в пренаселеното пространство пред себе си и след десетилетното усамотение в мрачните външни области на Слънчевата система почувства как го прониза нелепа клаустрофобия. Подтикваха го любопитството и остатъците от загриженост за Мириам Берг и нейния екипаж. Но сега, когато продължилото година пътуване от Облака на Оорт завърши, той разбра, че наистина, ама наистина не иска да е тук, сред зловонните светове на човеците.
Хари го наблюдаваше, бръчки прерязаха младото му лице.
— Отпусни се, синко. Кога ли ти е било лесно…
— Ох, млъквай, за Бога! — отряза го Пул.
Но още докато произнасяше думите, осъзна странното чувство на облекчение, че има някой — или нещо — достатъчно осезаем извън собствената му глава, за да реагира на поведението му.
— Би трябвало да те пъхна в някоя електронна бутилка с етикетче „Татенцето“ и да те вадя всеки път, когато се нуждая от поредното покровителствено бащино поучение.
Хари се ухили, без да се смути.
— Само си върша работата — промърмори той.
Сега „Ракът“, все още с пламтящ двигател пред себе си, наближаваше най-плътната купчина кораби в небето. Сборището от апарати, сякаш усетили идването на „Рака“, започна да се разпръсва.
Сред мъглата от светулки Майкъл успя да различи очертанията на нещо грамадно — зелено петно върху унилия розов фон на Юпитер.
— Това е — изрече Пул и установи, че гласът му е дрезгав. — Корабът от бъдещето. Време е да се захващаме с работа…
Претъпканата вселена навън беше затъмнена от внезапна буря пиксели, които затанцуваха като прашинки около „Рака“ и бавно замръзваха в плоскости, извивки и ивици край купола. Хари се размърда в креслото с отворена уста — великанският виртуален придобиваше форма около кораба. Накрая гледаха навън през очи, големи поне стотина метра, с клепачи, които мигаха като буря над блестящи зеници. Нос като грамадно инженерно творение с ноздри като ракетни сопла засенчи модула с ГОТ-двигателя на „Рака“. Огромни уши с очертани извивки се носеха край купола.
Уста с размерите на кит се отваряше влажно.
— Божичко! — въздъхна Хари. — Това си ти, нали? Гледаме през твоето лице.
— Не можах да измисля друг начин да ни познаят веднага. Не се притеснявай, този виртуален е само една картинка. Не е разумен дори колкото тебе. Повтаря непрекъснато петсекундна приветствена фраза.
— А те как ще чуят това, което иска да им каже?