— Вярвам ви. Но защо не го поправите?
Парз се опитваше да съчини вежлив отговор, но в ума му отново изпъкна съзнанието за собствената му старост. Беше на седемдесет години. Ако живееше преди идването на каксите, тепърва щеше да навлиза в зрелостта си, както предполагаше. Тялото му — пречистено и обновено, умът — пълен с енергия, преподреден, усъвършенстван, реакциите му — свежи като на дете. Но технологията Антистарост отдавна бе недостъпна. Очевидно за каксите беше по-удобно човечеството неспирно да минава през кланицата на изтичащото време. Някога, спомни си Парз, в него бушуваше безмълвна ярост точно заради това бреме, заради деспотичното прекъсване на живота за милиарди безсмъртни човешки същества, за унищожението на всички тези възможности. Е, напоследък май вече от нищо не изпитваше гняв…
Но си каза горчиво, че измежду всички злини, които каксите отново стовариха върху човечеството, най-вече няма да им прости болките в гърба.
— Благодаря ви за добрината, Губернаторе — отсече той. — Моят гръб не е нещо, което може да бъде ремонтирано. Това е параметър, в рамките на който ще трябва да работя през остатъка от живота си.
Каксът обмисли това за миг и отговори:
— Загрижен съм, че е засегната вашата функционалност.
— Хората вече не живеят във вечността, Губернаторе — прошепна Парз. И се осмели да добави: — Слава Богу.
Това е единственото утешение на старостта, уморено размишляваше той, докато се гънеше в креслото, за да го подкани да натиска по-силно болезнените точки — несъмнено срещите, подобни на тази, скоро ще се прекратят.
— Добре — изрече каксът с тънък намек за ирония в твърде изискания изкуствен глас, — нека продължим, преди съставните части на вашето тяло да откажат напълно. Червеевата дупка. Обектът вече се намира в кометната ареола на тази система.
— Да, в Облака на Оорт. Едва ли и на една трета светлинна година от Слънцето.
Парз изчака няколко секунди каксът да уточни защо го бе докарал тук. Но той нищо не каза и човекът извади информационните плочи от чантата си. Набързо прегледа списъците с факти, диаграмите и премина през краткото обобщение, което бе подготвил преди срещата.
— Древно изделие на хората, нали? — обади се Каксът.
— Да.
Парз извика образ на своята плоча — светеща рамка на розов като сьомга фон, и натисна клавишите, с които я прехвърли към връзката с Губернатора.
— Това е видеозапис от старта на червеевата дупка при орбитата на Юпитер преди около хиляда и петстотин години. Наричали го проект „Интерфейс“.
Той докосваше плочата с нокът, за да посочва подробности.
— Накратко, били построени две рамки с формата на тетраедър. Всяка е широка около пет километра. Те поддържат отворени входовете на пространствено-времева червеева дупка.
Той безцелно впери поглед в тавана. За кой ли път му се прииска да има пред себе си някакво изображение на Губернатора, за да съсредоточи вниманието си в него, поне някаква дреболия, която да отслаби объркването от тези срещи. Иначе се чувстваше заобиколен от съзнанието на какса, сякаш онзи беше някакъв огромен бог.
— Губернаторе, искате ли подробности? Червеевата дупка дава възможност за мигновено пренасяне между две точки в пространство-времето чрез…
— Продължавайте.
Парз кимна.
— Едната рамка-тетраедър била оставена в орбита около Юпитер, а другата — отдалечена от Земята със субсветлинна скорост към центъра на Галактиката.
— Защо точно в тази посока?
Парз вдигна рамене.
— Посоката била без значение. Целта била просто единият край на червеевата дупка да бъде пренесен на много светлинни години от Земята, а после да бъде върнат.
По плочата му бързо се плъзгаха изображения, предавани направо на какса — инженерни чертежи на тетраедъра във всякакви разрези, страници с релативистични уравнения… На Парз му се стори, че самите портални рамки изглеждаха като изящно произведение на изкуството. Или пък творение на бижутер, както мирно изпъкваха на фона на пъстрата повърхност на Юпитер.
— Как са били направени тетраедрите? — попита каксът.
— От екзотична материя.
— От какво?
— Това е понятие, измислено от хората — рязко каза Парз. — Вижте в справочниците какво означава. Разновидност на материята с особени свойства, позволяващи да задържа отворени краищата на червеева дупка. Технологията е създадена от човек на име Майкъл Пул.
— Вие знаете, че когато човечеството създаде продължаващите и досега тесни икономически връзки с каксите, вторият терминал на червеевата дупка — стационарният, обикалящ около Юпитер — бе унищожен — напомни Губернаторът.