— Хари, виртуалният е голям пет мили — раздразнено отвърна Пул. — Нека разчетат думите по устните му!
Хари завъртя глава наляво-надясно, оглеждаше ноздрите, дебелите като кабели косми, порите по кожата с големина на дребни астероиди.
— Що за гадна преживелица! — въздъхна накрая.
— Затваряй си устата и гледай представлението.
Сега кораби се тълпяха навсякъде до скрития в изображението „Рак“. Пул разпознаваше военни апарати с настръхнали оръжейни люкове, открити и уязвими научни платформи, дори един-два междуспътникови скокливци, на които никой не би трябвало да разрешава да идват толкова наблизо. Много от по-големите космически апарати имаха, общо взето, същата конструкция като „Рака“, двигателният отсек и обитаемата им част бяха разделени от колони. От разстояние приличаха на запалени кибритени клечки, пръснати из пространството.
— Според тебе как ще реагират на идването ни хората от бъдещето? — с внезапна нервност попита Хари.
Пул му хвърли поглед и го видя да си гризе ноктите, навик, който си припомни от далечното си детство.
— Може би ще ни пръснат на парчета — злобно натърти той. — На тебе какво ти пука? Нали си се увил в леглото си на Земята, твърде далеч от всякакви опасности.
Хали го изгледа укоряващо.
— Майкъл, хайде да не започваме пак. Виртуален съм, но имам своя личност, свое усещане, че съм жив.
— Така си мислиш.
— Не е ли същото?
— Както и да е, съмнявам се, че нещо те заплашва. Досега хората от бъдещето не са се опитвали да използват оръжия, защо да го правят тепърва?
Хари кимна неохотно.
— Вярно е.
След като корабът от бъдещето се установи в орбита около Юпитер, военни кораби няколко пъти направиха опити да го доближат. Бъдещите хора не отговориха, нито откриха огън по тях. Просто бягаха по-бързо, отколкото някой можеше да ги последва.
— Може да нямат оръжия — предположи Хари.
Пул изду устни.
— Май е възможно. Обаче си имат свръхдвигател.
— Доколкото знам, имаше предположения, че е някакъв вид хиперпространствен двигател.
— Може би. Но и да е вярно, нямаме представа как работи. Невъзможно е да направим екстраполация от съществуващите технологии по същия начин, както обмислях технологиите на сингуларността. Хипердвигателят би представлявал квантов скок.
— Може да не е човешко изобретение, а да е на друга цивилизация.
— Все пак не вярвам да сме изложени на опасност от стрелба. Пък ако искат да дойдем, няма да ни избягат.
— Колко окуражаващо — промърмори виртуалният.
Вече и последните слоеве кораби се обелваха встрани, искрите на ГОТ-двигателите се дърпаха от пътя им като подплашени насекоми.
Корабът от бъдещето се откри като парче пейзаж, излизащ от облачен слой. Най-сетне замря и двигателят на „Рака“. Виртуалният на Пул безмълвно движеше устата си в идиотското си приветствие и надвисна над диск от зелената Земя, широк половин километър. Пул ясно различаваше кръга от древни камъни в средата като сиво-кафяви белези върху зеленината. Пръстен от безлични на вид постройки заобикаляше камъните, а извън него, чак до ръба на света, растеше трева като в сюрреалистично видение. Зеленото се сблъскваше рязко в очите му с пурпурно-розовото на Юпитер и корабът сякаш оставяше следа с неопределим цвят.
Пул видя близо до външния ръб петно метал и обгорен кратер в тревата. Нима това беше капсула от „Коши“?
Искрици светлина като уловени звезди бяха пръснати по това реещо се парче от Земята. Тук-там Пул забелязваше мънички тела, пълзящи като буболечки по местността. Хора? Представи си изумените им лица, вдигнати към неговата гигантска усмихната уста.
Набързо плъзна поглед по индикаторите на приборите в купола, гледаше как пърпорят данните за масата на тялото — приблизително като на астероид, гравитационната му конфигурация и радиационните характеристики.
— Виждал съм изображения и четох за него — каза Хари, — но си мисля, че досега просто не съм вярвал.
— Изглежда по-крехко, отколкото очаквах — промърмори Пул.
— Крехко ли?
— Я го погледни. Защо ще правиш апарат за пътешествия във времето под буца пръст, с толкова малка защита… освен, може би, ако искаш да прикриеш това, което правиш.
— Могат да бягат, но не и да се бият.
— Ъхъ. В края на краищата може би това не са героичните, свръхмогъщи богове от бъдещето, които си представяхме. Сигурно тези хора са бегълци.
Хари сякаш потрепери.
— Бегълци от какво?
— Е, поне от нас още не са избягали. Хайде, да вървим в капсулата и да видим ще ни позволят ли да кацнем.
7
Майкъл Пул приземи капсулата на „Рака“ почти до тревистия край на кораба от бъдещето, недалеч от останките на другата капсула.