— Да. Имате навика да унищожавате всичко, което не разбирате — сухо отбеляза Парз.
Каксът помълча, после каза:
— Ако влошеното функциониране на вашето тяло ви разстройва, можем да продължим по-късно.
— Нека приключим — настоя Парз. — След петнадесет века другият край на червеевата дупка се връща в Слънчевата система. Тегли го „Коши“, стар товарен кораб, създаден от хората. Ние предполагаме, че релативистичните въздействия са запазили живи хора от епохата на изстрелването на кораба.
— Защо се връщат?
— Защото такава е задачата им. Вижте. — Парз предаде още данни. — Срокът за завръщането им изтичаше някъде по това време и ето ги — идват.
— Вероятно след разрушаването на стационарния тетраедър тази червеева дупка няма да функционира. Следователно би трябвало да разглеждаме това… посещение от звездите като безопасно. Каква е вашата преценка?
— Може и да сте прав.
— А защо предполагате, че грешим?
— Защото първоначалният замисъл на проект „Интерфейс“ е да осигури средство за пътуване не в пространството… а във времето. Аз не съм физик, но се съмнявам, че заради унищожения от вас втори терминал тя ще престане да действа.
Плочата на Парз сега беше запълнена от обикновено изображение на рамката-тетраедър. То беше изчистено до границата, налагана от увеличението на телескопите, и картината беше отчетлива, но без подробности.
Губернаторът попита:
— Нима искате да кажете, че може би виждаме една работеща машина на времето? Проход, тунел през времето, който ни свърза с човечеството отпреди хиляда и петстотин години?
— Да. Вероятно е така.
Парз се вглеждаше в изображението, стараеше се да различи отделни елементи по страните на тетраедъра. Възможно ли беше отвъд тези плоскости изкривено пространство да се намира една Слънчева система, свободна от господството на каксите — населена със свободни, безстрашни, безсмъртни хора, достатъчно смели, за да се заемат с дързък проект като „Интерфейс“? Жадуваше да види през тези зърнести пиксели едно по-добро минало. Но данните в това изображение, заснето от голямо разстояние, бяха недостатъчни и скоро старческите му очи се насълзиха и засмъдяха въпреки всичките си допълнителни устройства.
Каксът мълчеше.
Изображението на екрана бе замръзнало неподвижно, Парз отново се настани в креслото и затвори раздразнените си очи. Вече усещаше умора от играта на Губернатора. Като му дойдеше времето, щяха да стигнат до същината й.
Потискаше го мисълта колко малко неща научиха за каксите през цялата Окупация — дори посланиците на хората, като Парз например, бяха държани на разстояние. Все пак той използваше мимолетните си контакти, за да пресее парченцата от знание, мъдрост, надзъртане в природата на каксите и всичко това се вписваше в картината, предадена от едно по-щастливо минало.
Както и всички останали, Парз никога не бе виждал какс. Подозираше, че физическите им размери са внушителни, иначе защо биха използвали корабите Сплайни? Както и да е, не телесната им форма, а техните умове и мотиви го привличаха с такава сила. Стигна до убеждението, че само ако познават врага, ако видят вселената през съзнанието на какс, хората ще имат надежда да се освободят от тежкото иго на Окупацията.
Например започваше да се досеща, че сравнително малко на брой индивиди съставляваха расата на Каксите, може би не повече от няколко хиляди. Несъмнено броят им бе несравним с някогашните милиарди на човечеството, в годините преди създаването на АС-технологията. И беше уверен, че само трима или четирима от каксите имаха задачата да надзирават Земята, потънали в топлите търбуси на Сплайните, обикалящи по орбитите си.
Разбира се, от тази хипотеза следваха множество изводи.
Вероятно каксите бяха безсмъртни, поне имаше достатъчно свидетелства, че един и същ Губернатор управляваше Земята от началото на Окупацията. При толкова малобройно и неизменно население, разполагащо с колкото си иска време, всеки какс сигурно опознаваше отблизо останалите от своя вид.
Може би прекалено добре.
Парз си представяше съперничества, трупащи се през столетията. Представяше си интриги, маневри, безкрайни машинации… и сделки. С такова малобройно и опознало се население никаква форма за официално поддържане на реда няма да е ефикасна. Как да се стигне до консенсус за законите? Как да бъдат съчинени норми, които да не ограничават правата на всеки поотделно?
… Но имаше и природни закони, направляващи всяко общество. Парз, потънал в съзерцателна дрямка, кимна сам на себе си. Беше логично. Каксите би следвало да действат като множество независими корпорации в условията на свободна конкуренция. Направо плаваха в море от пълна информация за постъпките и замислите на всекиго от тях, като в някакво подобие на ред ги задържаха само налагащите се закони на икономиката. Да, тази теория изглеждаше правилна. Каксите бяха търговци по природа. Налагаше им се да бъдат. И търговските отношения определяха естествения им подход към другите раси, от момента, в който бяха излезли извън своята планета.