— Изпълнявах твоята заповед.
Премигнах и се облегнах на една стена. Значи наистина бях командир на кораба. Дали онези кентаври не са били предишните му командири?
— Аламо, върни се в Калифорния. Остани на височина от един километър.
Корабът спря с потреперване.
— Вторичната задача е прекратена.
— Каква вторична задача?
— Набирането на нов команден персонал.
— Да не би да си продължавал да прибираш хора с оная твоя ръка, докато аз седях тук?
— Да.
Намръщих се.
— Тестваше ли ги, както тестваше и мен?
— Поредицата от тестове не бе същата.
Замислих се върху това. Стори ми се, че знам отговора.
— Значи сега, когато аз седя тук, тестът за агресия или лидерски способности ще е последният, нали? Ще ги подложиш на него, щом стигнат до мостика? И тогава ще дадеш командването на онзи, който победи в битката до смърт в тази стая?
— Да.
— Прекрати тази задача. Аламо, повече няма да прибираш хора и да ги тестваш. Тази мисия приключи.
— Програмата е изменена.
Вече бях сигурен, че си имам работа с изкуствен интелект. Може би на борда нямаше никакви извънземни, на които да отмъщавам, просто корабът следваше заповеди, дадени му много отдавна. Все пак се надявах „набирането на команден персонал“ да не изскочи отново, като програма, която постоянно се преинсталира и опитва да се ъпдейтне, независимо колко пъти ѝ отказваш.
Тогава ми хрумна ужасяваща мисъл.
— Аламо, недей да изхвърляш никого от хората на борда. Остави ги на кораба. Искам да говоря с тях.
— Всички участници в подбора бяха освободени при прекратяване на мисията.
Ръцете ми се вдигнаха към лицето, потъркаха го и пропълзяха нагоре. Впиха се в косата ми и я заскубаха, докато не ме заболя и не нададох рев.
— Освободени — казах аз със задавен глас. — Искаш да кажеш, че си ги изхвърлил навън?
— Да.
Току-що бях убил неизвестен брой хора. Мина ми през ум да го попитам колко са били — кои са били. Но тази информация с нищо нямаше да помогне за подобряване на психическото ми състояние.
Когато корабът потрепери отново, се бях съвзел донякъде от смъртоносната си грешка. Тук командването явно вървеше в комплект с тежка отговорност. Понеже „Аламо“ бе спрял, реших, че трябва да сме над Калифорния. Зачудих се дали корабът е грабнал Дейв Митърс от патрулката му и го е подложил на някакви тестове, преди по моя заповед да го пусне от горните слоеве на атмосферата. Той бе престанал да стреля доста внезапно, а след това не бях чул викове. Може би корабът го бе изпепелил с онзи зелен лъч. Както и да е, бях сигурен, че го е убил.
Опитах се да изхвърля всичко това от ума си. Реших, че ако просто говоря с кораба и не му давам нови заповеди, вероятно няма да убия никого.
— Аламо — казах, като се опитвах да разсъждавам трезво и да избера правилния подход. — Къде е екипажът на кораба? Какво се опитва да постигне?
— Генерирани са твърде много отговори.
Явно трябваше да съм по-конкретен.
— Освен мен и децата ми, в момента има ли други хора на борда?
— Не.
— Освен четиримата човеци, има ли други живи същества на борда?
Гласът се поколеба за няколко секунди. Досега не бях забелязал да го прави.
— Отговорът е неясен.
По някаква причина тези думи предизвикаха хладна тръпка у мен. Какво го караше да е несигурен? В ума ми затанцуваха разни странни идеи. Дали на борда нямаше нещо като зомбита или замразени създания, или роботи, които биха могли да се сметнат за живи? Изведнъж ми просветна.
— Аламо, ти се намираш на борда на този съд. Смяташ ли се за жив?
— Неясно.
Кимнах на себе си. Можех и да се усмихна, но бях в мрачно настроение, затова устата ми просто се стегна в права линия. Бях научил нещо. Корабът действително притежаваше изкуствен интелект. Дали подобно създание бе живо? Не и според мен, но кой знае как самият той мислеше за себе си. Реших да не навлизам в безсмислен философски спор по този въпрос. Щях да пропусна прилагането на теста на Тюринг2, в действителност нямаше значение.
— Аламо, тази част от кораба мостикът ли е?
Отново колебание. Дали в мозъка на това същество се изпълняваха голям брой рекурсивни процедури и това предизвикваше забавянето?
— Това е стаята — цел при подбора на команден персонал. Притежава способности, които другите стаи нямат.
Кимнах. Това означаваше, че е мостикът.
— Мога ли да управлявам кораба от тази стая?
— Да.
— Мога ли… — Опитах да се сетя за още някое командно действие. — Мога ли да се свързвам с други кораби от тази стая?
2
Тест, предложен от британския математик Алан Тюринг, за да се провери дали компютърът има разум в човешкия смисъл на думата. — Б.ред.