Тома разтри с ръка очите си и прочете още два пъти целия параграф, който бе написал сутринта. Писането днес му вървеше. Пък и съчиняването на дисертация се оказа нелош начин за запълване на свободното време, което иначе беше предостатъчно. Той се разходи няколко пъти напред-назад из кабинета, колкото да събере и подреди мисълта си, а после отново седна пред компютъра и пръстите му затракаха по клавишите: „…А, ето че без да искаме, отново се върнахме на темата. Обикновено слюнкоотделянето у читателите на дисертацията се свързва с тъй нареченото научно оплюване на кандидата, нещо толкова добре познато, че не си струва да се спираме на него. Тук обаче следва да отбележим нещо друго. Първо, кой изобщо ще чете тази дисертация? Изброяваме на пръсти: научният съвет, рецензенти, опоненти и не на последно място самият кандидат (смята се за проява на лош вкус да не си чел собствената си дисертация). По-горе вече споменахме, че специално членовете на научния съвет се задоволяват само с едно бегло прелистване отгоре-отгоре — така, както примерно прелистват сутрин в трамвая вестник «Безсмислен труд», — но това става вечер, докато са удобно изтегнати в леглото, с пижама и нощна шапчица. Експериментите показват, че дисертациите обикновено се консумират на порции от по няколко страници преди сън, вместо приспивателно. В един момент очите на четящия почват да се затварят и изобщо нещата тръгват към заспиване. Но в миговете преди човек да заспи обикновено идва един кратък период, нещо средно между сън и бодърстване, когато реалността взаимодейства със съзнанието по много изкривен начин, когато всяка мисъл, всяка дума се пречупва в съвършено хаотични наглед посоки. Тогава именно думите от дисертацията, която се изплъзва от ръцете на читателя и пада на килима до леглото, навлизат почти безпрепятствено в главата му — навлизат, разбира се, не логически, а по-скоро на едно чисто асоциативно, подсъзнателно и дори хипнотично ниво. И именно тези свободни полусънни асоциации изграждат основните впечатления, които дисертацията оставя у читателя; те, а не разните изводи, теореми и формули, определят неговото отношение към разработваната тема! Ефектът се усилва още от факта, че след като заспи с дисертацията в ръка, човек обикновено почва да сънува. При това качеството и съдържанието на съня по естествен, но доста заплетен начин е свързано с погълнатия преди заспиване текст. ДОБРАТА ДИСЕРТАЦИЯ ТРЯБВА ДА НАВЯВА ПРИЯТНИ СЪНИЩА — ето основната формула, водеща кандидатите до успех. Защото често се е случвало добри и смислени работи да бъдат отхвърляни само защото някой е сънувал кошмари след като ги е чел, и обратното — пълни глупости да се защитават без никакъв проблем, понеже са накарали половината от научния съвет да сънува ероти…“ Изведнъж вратата на кабинета се отвори с трясък и преди слисаният Тома да разбере какво става, вътре нахлуха борци. Всичко се разви толкова бързо,че той дори не успя да преброи колко са: с две-три тежки, но необикновено плавни движения първият от борците стигна до него, хвана го заедно със стола, на който седеше, обърна го с лице към прозореца и го улови отзад за рошавата коса, докато някой друг връзваше с грубо въже ръцете му зад гърба на стола. Веднага след това се понесоха звуци от отваряне на чекмеджета, измъкване на папки и бързо прелистване на хартия, съпроводени с тежки стъпки и полугласно мърморене. Тома опита да се извърти някак така, че да вижда какво става там, зад гърба му, но успя да мерне само една мощна лапа с навит до лакътя ръкав на зеления шушляков анцуг и татуирано на нея многоцифрено число — може би мобифонен номер, а може би номер на банкова сметка; лапата лекичко го цапна по ухото и той изгуби всякакво желание да мърда.