— Не е хубаво, но щом няма друг начин, може — съгласи се професорът. — Значи ще се видим в зала 209. До скоро.
Тома бавно отпусна слушалката и рухна в професорското кресло. И изведнъж телефонът пак звънна.
— Какво, не щеш да се видиш с шефа си? — изръмжа в слушалката мощен борчески глас веднага щом Тома я вдигна. — Бегом марш към Централното управление! До половин минута да си вън, ясно? — И връзката се прекъсна още преди той да успее да отговори.
Вехтата предвоенна сграда на Централното управление беше на две спирки с автобус от института, и естествено Тома се появи пред зала 209 с известно закъснение. Във фоайето не се виждаше никой, а двойната врата на залата бе затворена: сигурно шефът вече бе почнал да чете доклада си. Тома открехна бавно вратата, стараейки се да не издава скърцащи звуци, плъзна се вътре и седна на крайния стол в един от последните редове.
Всъщност докладът още не бе почнал: присъстващите в залата трийсетина души тихо разговаряха по местата си, докато зад дългата маса отпред не се намести един белокос старец в черен погребален костюм, сигурно председателят. Тогава разговорите стихнаха, а някъде от първите редове се надигна висок, леко мургав мъж с грамаден крив нос и се качи на подиума до председателската маса, държейки в ръка сгънати бели листа. „Това ли е шефът?“ — мина през ума на Тома, но в следващия момент мургавият се намести зад катедрата и започна:
— Колеги, първо искам да се извиня от името на професор Дамгов, тъй като него го възпрепятстваха да дойде, буквално преди минути се обадиха от националната фондация „Димитър Общи“, където срочно се искало присъствието му. И така, на мен се падна честта да изнеса вместо него доклада: „Хаосът като нова парадигма за порядък“. Аз се казвам Георги Гогев и съм колега на професор Дамгов от института…
Тома разбра, че шефът отново се е покрил безследно, и интересът му към доклада мигом се изпари. Втори пореден ден професорът се измъкваше, след като сам назначаваше среща… Подозрителна история. Георги Гогев започна доклада си твърде решително и дори, може да се каже, юнашки: като начало обеща, че няма да се впуска в предълги уводи и плоски приказки и само за половин минута стигна до кодовата фраза „а сега да започнем по същество“. Започването „по същество“ обаче се изрази в това, че той надълго и нашироко се разпростря колко млада наука била теорията на хаоса, с какви бързи темпове се била развивала, колко хиляди статии и колко стотин книги на нейна тема били видели бял свят в последните пет години, колко хиляди учени имало впрегнати в науката за хаоса. Отчетено беше как растял броят на заетите хора и тоновете изписана хартия — в проценти годишно и в пъти спрямо трийсет и девета година… Напомнено бе, че нашата страна все още е изостанала от света в разбирането си за ролята на хаоса в науката, а и изобщо, наругано беше ръководството на академията — бившето, разбира се — че пречело на родния хаос да се развива пълноценно и нормално и да догони задграничите си аналози, за което той, Георги Гогев, от името на професор Дамгов трябвало да заяви категорично, че било съвсем според неговите, значи на родния х., сили и възможности, и дори спокойно можело да изпреварим челния световен х. После докладчикът призова към по-дълбоко вникване в проблемите на х., към по-широкото му навлизане в живота, и заплаши с валутния борд безотговорните елементи, слагащи пръти в колелатана х., разпространявайки разни езоповски измислици по негов адрес, както и по адрес на учените, занимаващи се с х… Цялото това словоблудие, което силно напомни на Тома за отчетен доклад от комсомолско събрание, трая към петнайсетина минути, след което мисълта на докладчика взе остър завой и се заговори по съвсем друг начин.
— Не можем да отминем показателното съвпадение между чисто научните понятия от теорията на хаоса и някои съвременни митологични представи — заяви Гогев. — Най-очевидното от тях е, че и според теорията, и според жълтата преса преходът от порядък към хаос става ПО СЦЕНАРИЙ. Разбира се, медийните съчинители и политиците, като хора прости и в плен на наивното си антропоцентрично мислене, се интересуват не от сценария, както правим ние, учените, а предимно от митичната фигура на Сценариста — и така неусетно изникват цял куп митични персонажи като Режисьорът на хаоса, Продуцентът, изпълнителите на главни роли в х., мъжка и женска, и вече в бекграунд — всякакви второстепенни гримьори, декоратори и осветители… Нататък идва понятието „преходен хаос“ — когато нещата се движат от едно положение, което е загубило устойчивост, към друго, все още устойчиво, но намиращо се далеч от първото; интересно е, че според теорията на хаоса, в противовес на икономическата митология, периодът на преходен хаос е толкова по-кратък, колкото по-големи са загубите в системата. В теорията се среща и понятието „криза“ — така наричат момента, когато в една система атракторът се сблъска с границата на собствения си басейн. Кризите от своя страна се делят на гранични и вътрешни, на хетеро– и хомоклинични…8
8
Повечето от нещата за хаоса, казани в този параграф, са научно верни; те произлизат от математическата теория за детерминирания хаос, развита през последните двайсетина години. Бел.авт.