Тома тихичко стана от мястото си и се заизмъква по посока на изхода. На излизане вратата предателски скръцна, той я притвори лекичко, за да не излизат още звуци, смущаващи докладчика вътре, и в този миг усети как съвсем близо зад него се размърда нечие огромно тяло и дебел пъхтящ глас измуча:
— Извинете, не сте ли вие компютърджията на професор Дамгов?
При звука на този глас опънатите нерви на Тома не издържаха и той подскочи на метър и нещо встрани, но се оказа, че огромното тяло зад него не е някой борец, както си помисли отначало, а прилично костюмиран чичко на средна възраст. Ръстът на чичкото обаче отиваше към два метра, а килограмите сигурно бяха над сто и шейсет.
— Аз съм професор Яким Рангелов, ако не ме познавате — каза той и протегна на Тома огромната си потна ръка. — Хареса ли ви докладът?
— Трудно е да се прецени — отвърна дипломатично Тома. — Не е лош, но онези приказки в началото, за това колко хиляди хора работели над хаоса и колко тонове хартия изписвали, беше по-добре да не се казват.
— Че какво лошо има в тях? — не разбра професорът.
— Ами напомнят ми за шестия закон на Паркинсън. Нали го знаете? „Прогресът в науката е обратно пропорционален на броя на публикациите и научните списания“. Пък и практиката да отчитаме прогреса на дадена наука само с тоновете изписана хартия и евентуално броя на защитените дисертации някак не ми харесва.
— А, нищо й няма на практиката! — сви рамене професор Рангелов. — Сега по цял свят са така. Съвременната наука си е индустрия, и успехите й трябва да се отчитат по съответния индустриален начин. Иначе как ще се разбере дали ядрената физика прогресира по-бързо от бактериологията, да речем? Едните откриват нови елементарни частици, другите — нови вируси, и никакво сравнение не може да става. Но ако ядрените физици отчетат, че тази година са открили еди-колко си процента повече нови частици от миналата, а биолозите — еди-колко си процента повече нови вируси, човек спокойно може да ги сравни тия проценти и да си прави оттам нататък изводите. Нали знаете, по цялата земя в днешно време само с това се занимават — да отчитат ръст. Ръст на производство, на потребление, на заети хора, на заплати… Като стане епидемия от диария, отчитат ръст в бизнеса с тоалетна хартия. Като стане епидемия от запек — в бизнеса с английска сол, и тъй нататък. Все някой някъде отчита ръст. Между другото, колега, имате ли малко свободно време, за да побеседваме в кабинета ми? Професор Дамгов ме помоли да проведа с вас един разговор.
Тома не счете за нужно да възразява, още повече професорът-гигант, без да чака отговор, го хвана безцеремонно за раменете с огромните си лапи, завъртя го около оста му на колкото градуса трябваше и го подкара пред себе си по коридора. В един момент Яким Рангелов се спря пред тапицирана в черно врата без опознавателни знаци и извади огромна връзка ключове; отначало ключалката не искаше да се предава, но професорът бързо се пребори с нея и след миг двамата влязоха в кабинета. Последният изглеждаше досущ като този на Герасим Иванов — огромно бюро, кожен диван за посетители, фикус в ъгъла… Само дето на стената над бюрото, вместо общоприетия в института каноничен портрет на Мирослав Мирославов — Крушата, висеше плакат. Такъв плакат Тома виждаше за пръв път: на него беше изрисуван, естествено, отново М.М.-К., но изправен в цял ръст, вперил страшен поглед пред себе си и сочещ с ръка право напред, към дивана за посетители. И отдолу с големи букви пишеше: „А ТИ КАКВО НАПРАВИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОЛМОГОРОВСКАТА ЕНТРОПИЯ?“9 Професор Рангелов с труд се навря в пространството зад бюрото, сгъна хвърления отгоре му вестник и се разплу на стола си.
— И така — каза тържествено той, след като Тома се настани на дивана, — да си дойдем на проблема. За хаоса. Вие, колега, сте млад, не сте достатъчно вътре в нещата, но все пак знаете, че точка първа — преход към хаос — е изпълнена, че и преизпълнена, при това качествено и предсрочно; сценаристите отдавна са си прибрали хонорарите, а на актьорите подхвърлиха по някоя награда — на един за главна роля, на друг за второстепенна… Сега обаче е ред на точка втора — предсказване и управление на хаоса. Тук сигурно не сте наясно, но хаосът определено може да се моделира, а това значи и да се предсказва — естествено, само до определен хоризонт… Е, от предсказване до управление крачката е само една. Разбира се, да управлява може само онзи, който има в ръцете си някакви лостове за това, но дори ако не разполага с такива, щом има пред себе си модел на хаотичната система, тя в известен смисъл става за него не хаотична, а детерминирана… Деликатният момент е именно тук: да се моделира хаосът, да се извлече неговата скрита динамика, да се представи като съвкупност от управляеми процеси… не, не марковски процеси, те са технология от миналия век, а ние в момента вървим към следващия. Ключовата дума е „невронни мрежи“. Теоретически невронната мрежа може да моделира в неявен вид всеки процес, колкото и сложен да е той; човешкият мозък е пример за такава мрежа с почти безкрайни възможности за неявна, неформална обработка на информация… А вие знаете ли защо обявиха невронните мрежи за чужда на валутния борд лъженаука? Много просто. Спомнете си какъв добре развит хаос се наблюдава в икономиката, политиката, финансите. Който може да моделира и управлява този хаос, все едно държи в ръцете си златна мина. Проблемът е в това, че извличането на модела е адски тежка процедура, гълтаща грамадно компютърно време. Досега просто нямаше как да се направят тези изчисления… И тук на сцената се появява вашият суперкомпютър, немислимо мощна машина. Защо, смятате, от „ЯТАГАН“ ви дадоха толкова пари за нея? Ами защото те очакват от вас тъкмо такъв модел, даващ насоките за управление на финансовия хаос. И сега идват съществените моменти. Машината, ясна работа, е една, а групировките — много. На „ятаганите“, които сами са дали парите, хич не им се ще някой друг да получи наготово резултатите от модела; другите пък ги тресе страх, че „ЯТАГАН“ ще станат прекалено всемогъщи и неуязвими, затова всякак се мъчат да ви отнемат инициативата. И ето на някой идиот му хрумнало да ви обяви за врагове на валутния борд. Защо според вас машината още странствува по митници, комитети и полицейски участъци? Ами понеже от разузнаването и държавните служби за сигурност усетиха шанса: под формата на борба за делото на валутния борд да държат изкъсо екипа ви, а оттам — да са сигурни, че финансовият хаос ще си остане неуправляем. Макар че ако се замислим, валутният борд има като афиширана цел именно управление на хаоса, а също така управление посредством хаос…
9
Във физиката ентропията е величина, мярка за безпорядъка в една система. Колмогоровската, или КС-ентропия (на Колмогоров-Синай, двама руски математици) е мярка за скоростта, с която системата губи информация за началното си състояние. Съществуват и други видове ентропия: метрична, топологична и пр. Бел.авт.