Тук Яким Рангелов отвори сивата метална каса и измъкна оттам червена пластмасова папка, която подаде през масата на Тома. Тома понечи веднага да я разтвори, но професорът го спря.
— Не сега — каза той. — Вътре, за ваше сведение, са параметрите и характеристиките на хаоса в най-доходоносните области. От тях, имайки суперкомпютъра, могат лесно да се видят управляващите процеси… — Професорът се прокашля неловко и продължи: — Проблемът е, че според наши, тоест ваши, тоест на „ЯТАГАН“ данни, в страната е внесен нелегално втори суперкомпютър. Казват, бил маскиран като кашони с ливанско уиски… Интересно обаче кой обслужва втората машина? В цялата страна специалистите по теория на хаоса са само няколко човека, и професор Дамгов ги е събрал всичките в секцията си — не че му трябват за нещо полезно, но „ятаганите“ искаха отрано да ги държат под око. Може би онези са си взели хора я от Сърбия, я от Македония…
Тук някакъв електронен сигнал изпищя на бюрото на професора. Той се сепна, погледна си часовника и измъквайки се бавно иззад бюрото, каза, че след пет минути имал уговорена важна среща, тъй че трябвало да приключват. Тома разбра, че разговорът е свършил, благодари на Яким Рангелов за интересните разяснения и като хвърли един прощален поглед към дъбовото бюро вътре и прашния фикус до него, се измъкна навън. Веднага след като вратата се хлопна, отвътре ясно се чу звукът от превъртането на ключалката.
Смътно усещайки нещо нередно, Тома се добра до близката стълбищна площадка и разтвори червената папка. Усетът не го бе излъгал много. Тя беше пълна с изрезки от рубриката „Футболен топфолк“ на вестник „Меридиан мач“.
„Все пак друго е да ти се случват познати неща“ — мислеше си Тома, докато слизаше надолу по стълбите. „Усещаш се някак сигурно, на своя земя, нищо че сами по себе си тия познати неща са толкова странни и объркани, че просто няма накъде…“ И в този момент пред погледа му изникна некрологът.