— Всички знаем, че ябълката е изключително важен, централен символ в митологиите на всички страни и народи, включително нашата — вещаеше гласът. — С ябълка змията изкушила Адам и Ева, та се стигнало дотам хазаинът им да ги изгони от рая. Парис дал на Афродита ябълка, от което произлязла Троянската война. Златна ябълка крала ламята от тримата братя. Ябълка сложил Вилхелм Тел върху главата на сина си, че да я цели с лък. Първите микрокомпютри в света — и те са се казвали „Епъл“, тоест ябълка. Ако щете дори, един руски писател-фантаст е написал повест, цели сто килобайта на дължина, в която не се разказва за нищо друго освен за ябълки — и въпреки това е безумно интересна за четене10! Всичко това идва да ни каже, че в ябълката действително има нещо символично, фундаментално и крайъгълно… Обаче! Ако се разровим малко по-надълбоко, ще видим, че много по-важен и символичен от ябълката е образът на крушата. Да вземем само вековното творчество на нашия мъдър народ: „Крушката не пада по-далече от Дървото“, „Всяка Крушка си има Опашка“, „На зла Круша, зъл Прът“, „докарал го до под кривата Круша“, „паднал от Круша“, „обирай си Крушите“, „когато Върбата роди Круши“, „ръгай Крушки в боба“… тоест, грешка… Дори писателят Тери Пратчет, нищо че е англичанин, а не нашенец, говори за „мъдро Крушово дърво“11. Крушата се среща в имена на села и паланки, местности и общински центрове: на картата имаме Круша, Крушаре, Крушари, Крушевец, Крушево, Крушовене, Врачанска Крушовица, Плевенска Крушовица, Крушуна. В Сърбия има град Крушевац, от чийто футболен отбор са дошли в нашия тим на „Ятаган“ няколко човека играчи. Македонците имат Крушево, където през Илинденското въстание е обявена Крушевската република… Крушата атакува дори и библейската символика. В една картина на Йеронимус Бош, великия Бош, родоначалник на застрахователната живопис… значи, там са нарисувани Адам и Ева след грехопадението, и Господ, който им чете конско. И върху един камък до тях стои ябълката, а до ябълката… Стоп! Нека слушателите сами се досетят какво е стояло до ябълката. Това ще е новият въпрос на телефонната ни игра: какво стои до ябълката в картината на Бош, изобразяваща Адам и Ева след грехопадението? А — круша, Б — мобифон, В — изкуствена челюст! Приемаме верните ви отговори на телефон 088–3492, а един от позналите ще получи голямата награда на предаването — безплатна застраховка „Задгробен живот“! Сега обаче продължаваме нататък. „Ябълката и Крушата“ — тази вечна за човечеството тема, непресъхващ извор на духовност в живота. Ако разгледаме по-подробно герба на Четвъртото българско царство…
В този момент говорещият се закашля, явно тези излияния му бяха дошли много, и нов глас се намеси в ефира:
— За какъв герб говорите, нали българските царства досега са само три бройки? — Ако се съди по тона, това явно беше водещият на предаването, определено съкрушен от тирадата на нахакания си събеседник.
— Как, не знаете за герба? — театрално се учуди оня, след като си пое дъх. — Ама вие от круша ли падате?
— Слушателите може да не знаят, обяснете по-подробно.
— Добре де, ей сега ще го обясня цветно, долби, квадро и стерео. На герба, значи, е изобразена сцена от приказката за златната ябълка: отпред идва ламята, големият и средният брат опъват червена пътека от ябълката към нея, а малкият брат я причаква отстрани, облечен в женска национална носия, с хляб и сол в ръце. Но най-важно е, че дървото, на което виси златната ябълка, е круша! При това — крива круша! Ето го разковничето към съвременното ни митологично дередже. Мит номер едно: ние сме под кривата круша. Мит номер две: кривата круша обаче ражда златни ябълки, колкото и да не вярват на това от Международния валутен фонд. Мит номер три: златните ябълки ги обира ламята, със съдействието на тримата братя… Има и няколко апокрифни мита. Първо, ламята наистина изяждала ябълките, но ни подхвърляла златните обелки и огризки, от които се прехранвало сигурно половината ни население, а бюджетът — и той се крепял само на данъка върху огризките. И второ — говори се, че напоследък кривата круша нещо престанала да ражда златни ябълки. Някои казват, че причина за това е Валутният борд; други обратно — Валутният борд бил следствие от факта, че престанало да се ражда онова, дето никой не знае как и досега изобщо се е раждало… Виждаме как Валутният Борд е митологично спрегнат с Кривата Круша, но нека все пак се върнем към народната мъдрост. „Крушката не пада по-далече от дървото“, казваме ние; руснаците имат поговорка в подобен смисъл, но тя гласи — „Ябълката не пада по-далеч от дървото“! Или още един пример в тази посока. Някога Гогол бил казал: писателят може да твърди, че ябълковото дърво ражда златни ябълки, но ябълки да се раждат на брезата — това вече е прекалено. А ние, българите, в такива случаи казваме — „Когато върбата роди круши“! В България, оказва се, езикът и националният манталитет са крушофицирани несравнимо по-силно, отколкото където и да било по света, и в такъв смисъл, не само можем да претендираме, че сме родина на Крушата, но и обратно — Крушата за нас се явява символ на национална гордост и стожер на българщината във всичкия възможен смисъл на тази дума…
10
Става дума за повестта „Ябълка под дървото“ (руско заглавие — „Яблочко от яблони“) от Святослав Логинов. Бел.авт.
11
В книгите „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“ на Тери Пратчет наистина се разказва за сандък, направен от мъдро крушово дърво, който сам следва стопанина си. Бел.авт.