— И така, ключовете? — попита очилатият и махна с глава по посока на металната каса, сивееща се между отворените врати на фалшивия шкаф. „Че защо ви е да гледате в касата, нали вчера я отваряхте, какво ново може да има там?“ — искаше да отговори шашнатият Тома, но не се получи; вместо това от гърлото му се изтръгна само едно дрезгаво „Не знам“, за което веднага получи тежък шамар зад ухото. Очилатият изсумтя, почеса се по врата, накрая извади радиостанция и каза в микрофона: „Мишо Боата да дойде при мен“. Мишо Боата се появи след няма и половин минута — мършав дългуч със зверска физиономия на лицето, извади някакви инструменти и зачовърка с тях ключалката на касата. След още половин минута ключалката изщрака, очилатият измести Боата настрани и отвори касата. Мухлясалият краищник хляб и купчината с порно списания си лежаха вътре както и вчера, но за немалка изненада на Тома самотното шише с ракия „Академик Неделчев“ бе заменено от цяла редица вносни бутилки с различни гръмки етикети — „Наполеон“, „Бяло конче“ и тъй нататък, а вместо развалена лютеница сега вътре стоеше буркан с мед, над който кръжаха десетина тлъсти пчели.
Очилатият заби втрещен поглед в съдържанието на касата („Сякаш за пръв път я отваря“, помисли си Тома), известно време гледа тъпо, после протегна ръка за списанията, но ръкавът му се омота в някакви паяжини; той изруга и вдигна списанията, но без да иска събори буркана с мед. Оттам моментално излетя цял рояк пчели; роякът се издигна нагоре към тавана на кабинета, а после, заплашително бръмчейки, се спусна право срещу очилатия, който опита да отпъди пчелите, размахвайки срещу тях списанията, но това само ги разлюти още повече и те му налетяха от всички страни.
— Ей, разкарайте бъжляците! — изкрещя той на маскираните си подчинени. — Ките, отвори прозореца да ги изкараме!
Докато полицаите разгонваха бъжляците с попадналите им подръка папки, Кита встъпи в неравна борба с дръжката на прозореца, която кой знае как щеше да завърши, ако Тома не му беше викнал, че тя се отваря в обратна посока. Междувременно пчелите съвсем се разлютиха и добре че не бяха налетели на неподвижно закопчания към стола Тома, който нямаше как да се брани от тях, но маскираните вече се видяха в чудо и един от тях запали димка, за да ги разгони. Димката се оказа мощна и стаята почти веднага се изпълни от гъст лютив пушек; пчелите една по една се спасиха през прозореца, а полицаите, понеже не можеха да летят, само се протегнаха навън колкото могат повече, за да предпазят очите и носовете си от гадния дим. Вързаният Тома, давейки се, също понечи да се примъкне към прозореца, но се надигна прекалено рязко, не успя да запази равновесие, строполи се заедно със стола и, не виждайки нищо от сълзливия пушек, неистово закрещя: „Ей, ще се удуша, не ме оставяйте!“ Тогава един от полицаите се смили и го вдигна заедно със стола към прозореца. Като си пое свеж въздух, Тома криво-ляво се съвзе от дима и погледна надолу. Навън пред института бързо се събираше тълпа, която зяпаше с интерес излизащите от прозореца кълба бял пушек и маскираните полицаи, протегнали шии навън; на Тома му се стори, че мярна някъде сред зяпачите приятеля си Ивайло. Накрая, когато маскираните решиха, че бъжляците са се разкарали, един от тях изхвърли димката през прозореца право сред тълпата долу, отвориха и вратата на кабинета, за да се разсее дима, и след няколко минути вътре вече се дишаше. Оказа се, че полицаите изобщо не бяха нажилени, сигурно маските на лицата ги бяха спасили от пчелите, но очилатият им шеф определено бе пострадал: на бузите му се виждаха няколко пресни червени отока. Наложи се единият полицай да слезе долу до градинката с розите и да донесе от там една шепа кал, за да може шефът му, по старата народна рецепта, да наложи с калта ужилените места. И докато маскираните събираха разпилените по пода листа и ги пъхаха в папките, очилатият, придържайки с ръка калта към бузата си, се зае внимателно да прелиства порнографията. Маскираните и Мишо Боата явно също имаха мерак да гледат и се скупчиха около него, но нажиленият и разярен шеф им викна да не се разсейват и те се дръпнаха на известно разстояние, опънали дебели шии по посока на списанията. Прелистването на порното продължи дълго, може би десетина минути, през които се чуваше само мляскането на маскираните и недоволното сумтене на очилатия. Накрая той промърмори „И тука го няма“, върна списанията в касата и след като Боата ги заключи обратно, нареди да махнат белезниците на Тома и да се готвят за изчезване.