— А? Защо?
— Искаше ми много голяма трансферна сума.
— Така ли? И колко ти поиска?
Симо каза сумата. Като я чу, Тома се хвана за главата:
— Ей, че тя да не се мисли за Роналдо?
— Точно това я попитах и аз — отвърна Симо. — Тя вика, за по-малко не си струвало. Аз пък й казвам: за тия пари знаеш ли какво гадже мога да си взема? И я пратих да се трансферира където и видят очите. Къде е тръгнала и Румяна с тия външни данни да се ръга в „А“ група? Че тя си е чиста селянка, за тия пари брат’чедът може да ми докара от Костинброд двайсет такива бройки като нея, ама за к’во са ми…
Докато Симо хулеше бившата си приятелка, двамата стигнаха до барчето в мазето, на което Тома му викаше ъндърграунд. В барчето беше толкова задимено, че той едва не се задави, докато не си спомни, че тук въздухът преди да се вдиша, трябва да се сдъвче. Дебели синкави пластове цигарен дим висяха на метър над масите; на три от тях играеха бридж, Тома разбра това не защото видя картите на играещите — димът пречеше да се различават по-дребните детайли, — а заради тълпата от кибици, които стърчаха над главите на играчите, даваха вредни съвети и получаваха в отговор сочни псувни. Тук всички познаваха Тома, от групата на кибиците няколко човека му махнаха с ръка за поздрав, но той — отново заради дима — не можа да ги различи по физиономии; от масата до бара, където се беше събрала секция „Лазерна техника“ в пълен състав и пиеше бира, също му викнаха: „А, Лука, здравей!“ Той им припомни, че не е Лука, а Тома, и двамата със Симо отидоха до бара да си вземат пиене, но барманът Юри не се виждаше наблизо, и докато го чакаха да се появи, Тома се заслуша във вицовете, които разказваше един от лазерджиите, на име Димо: „Може ли да се въведе валутен борд в Швейцария? — Може, но жалко за хубавата страна!“; „Какво представлява валутният борд? — Инжекция в протеза!“; „Наука ли е валутният борд? — Не, ако беше наука, първо щяха да го изпробват върху кучета!“; „Какво ще правим след валутния борд? — Преброяване на останалото живо население!“ Тук някой каза, че май че ги е слушал и преди тези вицове, само че не за валутния борд, а за структурната реформа; друг възрази, че преди структурната реформа ги е слушал за нещо друго, за предишният Етап от Големия Път, но не можа да се сети името на етапа; накрая някой си спомни, че ги е чувал още по бай Тошово време, и в тях се е разказвало за комунизма, а не за валутния борд. Думата „комунизъм“ моментално прехвърли разговора на тема как се е яло и пило едно време, заредиха се сладки тоталитарни спомени, и всички без изключение се съгласиха, че краят на света може да настъпи и в една отделно взета страна…
В този момент от склада на бара излезе и Юри, следван от две дами на средна възраст; при това Юри беше страшно ядосан и крещеше на дамите да се омитат докато са цели, а те на свой ред викаха, че няма да оставят тази работа просто така. Оказа се, че дамите са от дружеството за защита на животните и искат да изнесат фикуса от бара, понеже гъстият дим вътре му влияел лошо и той бил мутирал, което всъщност си беше самата истина: всеки можеше да види, че стъблото на фикуса беше обрасло с гъста рижава козина. Барманът отсече, че фикусът не е животно, а растение, и затова не им влиза в компетенцията; веднага обаче му бе отговорено, че работата е тъкмо в мутациите, понеже той бил мутирал дотолкова, че метаболизмът му бил точно от животински тип — дишал никотинов дим, хранел се от изсипаните в саксията фасове, като при това червилото върху фасовете го имал за нещо от типа на витамини, а вместо вода всмуквал с корените си джин „Атлантик“ менте, производство на шефа на боксовата федерация, който го дестилираха в мазето на съседния институт и с който редовните посетители на ъндърграунда имаха навика да поливат фикуса. Дори, казваха дамите, някакъв доцент биохимик твърдял, че ако трябвало да се класифицира според типа на метаболизма си, този фикус спадал към хищниците. „Какъв е тоя биохимик? — кресна Юри. — Кой му е дал да изследва фикуса? Не знае ли той, че фикусът е собственост на «ЯТАГАН», и че на територията на института само от «ЯТАГАН» имат право на фикус? Кой от обединението го е пуснал да изследва тяхно имущество? И какви се явявате вие двете в системата на «ЯТАГАН», че да ми държите на мене сметка?“ Тук се изясни, че дамите изобщо не са от системата на „ЯТАГАН“, тогава барманът ги напсува цветисто и се завтече към телефона, обяснявайки как ей сега ще дойдат застрахователите и такъв фикус ще им дадат, че ще го помнят цял живот. Като чуха името на застрахователното обединение, дамите усетиха, че работата става дебела, и се ометоха сами; Юри потри доволно ръце и извади от хладилника по една бира за Тома и Симо.