— Терминът „Божия закрила“ — разясняваше Коста Въжаров — предполага, разбира се, фигурата на господ Бог, която или пряко държи нещата в ръцете си, или най-малкото стои някъде отзад, на гюме, в бекграунд, или може би в ъндърграунд… Значи въпросът може да се постави и така: „Какви са връзките на Първа частна с господ Бог“, и в дъното все пак остава съмнението: „Абе има ли Бог, или няма?“ На тоя последния въпрос са се мъчели да отговорят най-великите мислители на човечеството, като започнем от Тертулиан и Тома Аквински, минем през Декарт, Кант, Нютон и стигнем чак до Едуард Фредкин, Уилям Гибсън и Виктор Пелевин12 — но до ден днешен задоволителен отговор няма. Защото тук въпросът е философски, а философските въпроси са най-жилави, най-неразрешими и най-дълбоко вкоренени от всички. И в този аспект наивните твърдения в стил Остап Бендер: „Бог няма, това е медицински факт“, или не по-малко наивните религиозни догмати в противоположен смисъл не са никакви отговори…
— Но вие не можете да продавате Божия закрила, без да гарантирате на клиентите си, че Бог съществува — възразиха от тълпата.
— А когато онази другата църква привиква паството си на служба, тя гарантира ли нещо? Гарантира краставици на търкалета. За да приемеш Бог, казват теолозите, се изисква вяра, а не гаранция, а според християнството вярата е личен въпрос. Тоест няма технология, която отвън да каже дали еди-кой си е вярващ или не — единствено сам той може да реши за себе си… В този, религиозния бранш, гаранция по определение не може да има. Сигурно затова разни неуки чиновници напираха да ни забранят. Ние обаче им викаме по същата причина вие трябва да забраните и оная църква, православната, и мюслиманите, и всички останали религии. Тук ние си имаме работа не с факти, а с психологическа установка: щом клиентите ни вярват, щом имат установката да се осланят на Божията закрила, и щом тази закрила на всичкото отгоре действува, при това бая ефективно, както показва експериментът…
— А как действува, по какви механизми? — нахалните въпроси от тълпата продължаваха да се сипят. — Досега нищо не чухме за тях.
— Хммм… — примижа лукаво Коста Въжаров. — Нали знаете какво казват християнските теолози: Бог има, но неведоми са неговите пътища. Тук ние, разбира се, не сме чак толкова невежи, не падаме съвсем от круша, тъй че терминът „неведоми“ се оказва повече или по-малко относителен. Ние например поддържаме със същия тоя Бог пряка сателитна връзка, през частния комуникационен спътник на „ЯТАГАН“, и дори предлагаме връзка по Интернет с всевишния — нещо, което останалите църкви засега гледат през крив макарон, и по този показател Бог е много по-наш човек, отколкото техен… Ш-ш-шт! Недейте вика, и до вашия въпрос ще стигна, първо само да добавя, че понеже небесните сървъри не поддържат TCP/IP протокол, ни се наложи да правим специални драйвери, за да се закачим към отвъдния свят, но това е интересно само за специалисти. А за Божията закрила нека го кажем така: ние сключваме договор с клиента, пращаме копие от договора през спътника, а после Бог като го получи, вече си има грижа да осигури закрилата, нали той разполага с нужните сили… какво имам предвид ли? Ами че Господ си има за целта цял контингент… да ги наречем ангели. Ангели-охранители, не сте ли чували за тая длъжност? Вижте как точно се изразих, без да искам. И ангелите вече имат грижата относно закрилата…
12
Едуард Фредкин — американски учен, автор на концепцията за Вселената като гигантски компютър. Уилям Гибсън — писател-фантаст, смятан за гуру в жанра „киберпънк“. Виктор Пелевин — млад, но вече много известен руски писател (род. 1962). Бел.авт.