В този момент някой дръпна Тома за ръкава; той се обърна и видя зад себе си Максим Лесидренски. „Да излезем навън да изпушим по една цигара“ — предложи той тихо, за да не пречи на промоцията. Тома отвърна, че не пуши, но тук Лесидренски понижи глас още и му прошепна, че трябва да говори нещо с него, нещо свързано с професор Дамгов. Тогава Тома кимна и се заизмъква от тълпата, хвърляйки последен поглед към бившия си състудент, бълващ мътни словесни потоци от червения заседателен олтар. „Виж ти как се е отракал!“ — мислеше си той. „Едно време можех сам да му запуша устата с две-три хитри приказки, а сега цяла тълпа журналисти не може да излезе наглава с него…“ В този момент погледът на Тома се плъзна по стената над олтара и се спря на един детайл от стенописа, който не бе забелязал досега. Високо вляво, между дебеловратите фигури на светиите, стоеше изправена Темида, богинята на правосъдието, в класическа римска тога и със завързани очи; в лявата си ръка тя държеше везни, а с дясната размахваше бейзболна бухалка.
— И кога щял да се появи тук професор Дамгов? — попита Тома.
Лесидренски вдигна рамене, докато палеше цигарата си, после ръката със запалката направи неопределен жест.
— Сигурно изобщо няма да се появи. По сценарий трябваше да седи там зад масата, отляво на отговорника за връзки с обществеността, ама кой го знае? Напоследък Владо Дамгов съвсем го е ударил през просото, с извинение. Лично аз мисля — при тези думи Лесидренски понижи глас и се доближи до Тома, — че той се крие. При това се крие не от друг, а от собствените си спонсори, от „Свети Димитър Общи“.
— А защо се крие? Има да им дава пари ли?
— Глупости, пари. Просто ги излъга за монопола върху езиковото инженерство, а това никой няма да му го прости. Нали само заради тоя монопол му дадоха пари за суперкомпютъра, а след като се разбра, че някъде в нелегалност вече работи втора лаборатория по езиково инженерство, той вече виси на косъм. Спасява го засега само това, че още не се знае кой държи втората лаборатория… А вие как мислите? Ще отърве ли кожата Дамгов?
— Не знам — отвърна Тома, учуден от въпроса. — Май въобще не съм в час какви игри се играят около нашата секция.
— Да, вярно, тези неща по идея се разпространяват само под формата на слухове. До каква степен изобщо професорът ви е въвел в работата?
— А вие защо питате? — осведоми се на свой ред Тома, на когото този обрат на разговора хич не му хареса.
— Аз съм нещатен консултант на „ЯТАГАН“ — каза Лесидренски и извади от джоба си служебна карта на обединението. Тома не успя да я разгледа добре, тъй като събеседникът бързо си я прибра обратно, но все пак видя, че нещата са сериозни. — Отгоре искат да се ориентирам в бакиите на Дамгов, понеже на него вече хич му нямат доверие…
— Не знам доколко мога да ви помогна — прекъсна го Тома. — Самият аз съм в пълно неведение. Ето например, вие сте от нашия институт. А колко пъти сте видели професор Дамгов през последната година?
Лесидренски понечи да отговори, но изведнъж се замисли и така си остана с отворена уста.
— Да, разбрах — каза накрая той, — разбрах какво имате предвид. Моят въпрос целеше друго, но излиза, че вие сигурно не знаете нищо за езиковото инженерство…
— Напълно сте прав.
— И сигурно ви се иска да научите нещо повече за него?
— Не съм против — каза Тома. — Стига, разбира се, да не е някаква застрахователна тайна, кой знае…
Лесидренски хвърли фаса и запали нова цигара.
— По принцип не е тайна, но се чудя как да ви го обясня. Ако ви кажа направо — сигурно ще ми се смеете, толкова несериозно ще ви прозвучи, още повече вие сте здравомислещ човек, с математическо образование, още компютърно… Затова ще почна малко по-отдалеч. Видяхте днес примерно стенописите в Първа частна. Сигурно си мислите, че босовете вече са съвсем изнаглели, за да ги изографисват като апостоли, а мутресите — като свети деви, и че всичко това, макар и добре да изглежда, си е пълна идиотщина — в края на краищата от бандитите е трудно да направиш светии. Тук изниква обаче такъв въпрос: а откъде сме толкова сигурни, че нашата, християнската църква, не е произлязла от някоя подобна силова групировка? Не вярвате? Между другото историята има сигурни документи, че появата на християнството съвпада по време със забраната, която римските власти наложили на юдейските крайпътни разбойници по отношение на регистрираните от тях охранителни фирми… Не се смейте, говоря сериозно! Лично мен никой не може да ме убеди, че първите християнски църкви не са били просто офиси, където хората си плащали, за да им отпуснат нещо от типа на нашата Божия закрила. В този контекст забележете като какъв са рекламирали Исус Христос: като спасител! „Спасител млад по плажа върви, за чейндж готов е винаги той, по една хилядарка е германската марка, а после женитба със нов паспорт, той дал е заявка за една скандинавка, Слънчев бряг блус…“13 И от какво ги е спасявал Исус? Или от кого? Братя Стругацки направо твърдят, че апостолите Йоан и Яков са били разбойници14. Е и това ако не е силова групировка, какво друго? А има и още нещо: търговците в храма! Да!!! — Тук Лесидренски съвсем се разпали, очите му се облещиха сякаш в екстаз, а жестовете му станаха толкова енергични, че за малко да бръкне в устата на Тома.
13
Откъс от „Слънчев бряг блус“ на групата „Подуене блус бенд“. Изменен е единствено курсът на валутата — все пак песента се е появила още през 1990 година. Бел.авт.