ОЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩА ЧАСТ: „ИНСТИТУТЪТ КАТО ИНФОРМАЦИОНЕН ПОЛИГОН“
5. ПЕТЪК
Корабът не беше голям, всичко на всичко двумачтов, и при всяко по-силно полюляване върху вълните изглеждаше, сякаш ще се разпадне: всичко в него зловещо скърцаше и се огъваше, а долу от трюма се носеше красноречив грохот, причинен сякаш от трошащи се дървении. Тома вдигна поглед нагоре, искаше да разбере накъде плава корабът, и видя, че на мачтите няма опънато нито едно платно. Вместо това от реите висяха, закачени като на простор, прани ризи, гащи, чорапи, чаршафи и разни други дрехи. Покатерилите се на едната мачта моряци ругаеха и показваха средни пръсти на колегите си от другата мачта, а най-високо се бяха качили двамата капитани — тоест не, това бяха по-скоро боцмани; всеки от боцманите, насочил бинокъл в прекрасните далечини, сочеше уверено в избраната от него единствено вярна посока, където, според единствено верните му съображения, лежеше поредният Етап от Големия Път — и както и трябваше да се очаква, единствено верните посоки се разминаваха на сто и осемдесет градуса. А капитанът… Тома го потърси с поглед и видя фигурата му закрепена на носа, във вид на плашило против акули, и в интерес на истината акули в морето имаше — и обикновени, и финансови, и застрахователни; острите им перки въртяха кръгчета около кораба и чат-пат някоя от тях опитваше да захапе за крака един от моряците, когото бяха спуснали с въже, за да изреже с трион няколко дупки в борда, под формата на цифрите, означаващи курса на долара. Тома се зачуди как корабът изобщо се изхитря да плава по курса си, от един Етап на Големия Път към друг, но при положение че котвата беше продадена за скрап на някое пиратско пристанище, нищо друго не му оставаше на кораба, освен да плава. А после той забеляза, че двете знамена на мачтите — червено на едната и синьо на другата — се развяват от вятъра в две противоположни посоки, и всичко сякаш му стана ясно. Накрая на Тома му омръзна да седи в сянката на праните гащи, увиснали в очакване на попътен вятър, и слезе в трюма. Там бяха натрупани кашони с цигари и уиски, и той си помисли, че на митницата сигурно пак ще трябва да бутат сухо на някого, но тогава се появиха четири мутри в полицейски униформи. Те разбутаха настрани кашоните и се откри един голям сандък; като разковаха сандъка, отвътре се показа суперкомпютърът — сив пластмасов шкаф, горе-долу колкото хладилник, без никакви бутони и други устройства на гладкия преден панел, виждаха се само няколко шарени светодиода. Отнякъде дойде и шефът на униформените мутри, оня с прошарената коса и златна рамка на очилата, и посегна към машината, но от задната страна на сандъка излетя рой пчели; пчелите налетяха да жилят мутрите, но шефът извади служебна карта на старши застраховател от „ЯТАГАН“ и бъжляците мигом се прибраха обратно без никакви възражения. „Все пак това е добър знак, че са пчели“, каза шефът. „Едно време, когато ни пращаха да проверяваме фалирали фирми, псевдобанки и други пирамиди, щом отворехме сейфовете, пари естествено не намирахме вътре, но винаги излитаха оттам някакви жилещи насекоми, и щом са пчели, това идва да ни каже, че тук все пак нещата не са съвсем зле, все пак се беремед, както пише в унгарския речник17. Обикновено обаче излитат оси, понеже на повечето места се неберемед, а от сейфа на Агробизнесбанк, помня, излетяха търтеи; иначе казано, там се ебенеберемед…“ Тогава обаче суперкомпютърът неочаквано иззвъня, и при този звън Тома се събуди. Той бързо вдигна глава. На бюрото, една педя пред очите му, работеше мониторът, и сиянието му осветяваше лежащата отпред клавиатура, мишката и самия него; оказа се, че беше спал направо зад бюрото, забил глава върху скръстените си ръце. Той присви очи, за да се предпази от гнусната синкава светлина на монитора, и в този момент телефонът иззвъня още веднъж. Тома изпсува, протегна ръка напред, в тъмнината зад монитора, напипа апарата и без още да разбира нищо, вдигна слушалката.
17
Има един такъв анекдот: „Как е на унгарски «пчела»? — Беремед. «Оса» — Неберемед. А «търтей» — Ебенеберемед.“ Бел.авт.