Тогава, какво мислите, да отида ли при майка игуменка и да я помоля да ми смени работата, да ме прати да вадя вода от кладенеца, да преда коноп или да лющя грах? Не, и това няма смисъл. Ще продължа да изпълнявам задълженията си на монахиня писарка така, както мога. И ето сега идва ред да опиша пиршеството на рицарите.
Противно на всички императорски правила за благоприличие Карл Велики сядаше на трапезата преди определения час, преди още да са дошли сътрапезниците му. Сяда и започва да чупи от хляба или от сиренето, да дъвче маслини или чушлета, изобщо да опитва от всичко, което е сложено вече на трапезата. А на това отгоре яде с ръце. Често пъти абсолютната власт довежда и най-въздържаните монарси до самозабрава и произвол.
Рицарите пристигаха полека-лека на групи, облечени в парадни доспехи; между брокатите и дантелите обаче винаги се подаваха едро плетените железни ризници и лъскавите като огледала леки брони, които само с един удар на кинжал можеха да станат на парчета. Пръв идва Орландо и сяда отдясно на императора — негов чичо; после пристигат Риналдо от Монталбано, Астолфо, Анджолино от Байон, Рикардо от Нормандия и всички останали.
На края на трапезата сяда Аджилулфо, облечен пак в своите бойни, но безупречно чисти доспехи. За какво ли идваше и той на трапезата? Какво да прави тук и той, който няма и никога не беше имал нито апетит, нито стомах, за да го напълни, нито уста, към която да поднася вилицата, нито пък гърло, което да полее с бургундско вино? И все пак той никога не отсъстваше от тези пиршества, които продължаваха с часове. А би могъл да използва тия часове много по-добре, да свърши някое и друго служебно задължение. Но и той като всички имаше право да заема място на императорската трапеза и винаги се възползваше от това право, като изпълняваше усърдно и педантично целия церемониал на пиршеството така, както изпълняваше и другите си обязаности през деня.
Приготвени са обичайните за тая войска ястия: пълнен пуяк, патица и говеждо на шиш, малки прасенца, змиорки, златни рибки. Слугите не успяват дори да сложат подносите, защото рицарите се нахвърлят, грабят с ръце, ръфат, заливат броните си, пръскат сос навсякъде. Тук бъркотията е по-голяма, отколкото в боя: преобръщат се супници, хвърчат печени пилета, а слугите дърпат блюдата от подносите, преди някой лакомник да ги е изпразнил в паницата си.
Но в оня ъгъл на трапезата, където седи Аджилулфо, всичко протича спокойно, чисто и с ред; макар че не яде, за него е нужна много повече прислуга, отколкото за всички останали сътрапезници. Докато навсякъде има разпръснати мръсни чинии и слугите не си правят труд да ги сменят, защото всеки яде където му падне, дори и върху покривката, Аджилулфо непрекъснато иска да слагат пред него нови прибори и подноси, чинии и чинийки, панички, чаши и чашчици от всички видове и големини, вилици, лъжици и ножове, които, ако не са наточени, тежко на слугите. Той е така взискателен по отношение на чистотата, че е достатъчно само някое малко петно върху чашата или прибора, за да ги върне обратно. Опитва от всичко — по малко, но от всичко; не пропуска нито едно ястие. Например отрязва си парче от печеното глиганово месо, поставя го в една чиния, соса — в друга, после нарязва месото с остър нож на съвсем тънки парченца, които нарежда едно по едно в друга чиния, полива ги със сос, докато се напоят добре, пресипва ги в трета чиния и току вика слугите, дава им да отнесат пълната чиния и иска нова, чиста. Така се занимава с часове. Пък да не говорим за пилетата, фазаните и дроздовете: обработва ги по цял час, без да ги вкуси, като само ги реже и обрязва с върха на специални ножчета, които иска да му подменят непрекъснато, докато не оголи и последната кост от най-тънките и жилави влакна. Поднасят му и вино, което непрекъснато налива, прелива и разлива в многобройните бокали, чаши и чашчици, наредени пред него; смесва едно вино с друго в бокалите и от време на време ги подава на слугите да ги отнесат и да донесат нови. Консумира и много хляб: непрекъснато прави от средата на хляба малки еднакви топчета, които нарежда в стройни редици върху покривката; кората раздробява на трохи и с тях си строи пирамиди, докато най-сетне се умори и заповядва на слугите да почистят покривката. След това започва отново.