След това Добряка посетил нивите им, изразил съчувствие заради оскъдния добив и се зарадвал, че ако не друго, годината поне е добра за ръжта.
— По колко я продавате? — попита.
— Три скуди за либра — каза Езекиил.
— Три скуди за либра? Та бедните в Тералба измират от глад, приятели мои, и не могат да си позволят дори шепа ръж. Нима не знаете, че градушката съсипа посевите им в долината и вие сте единствените, които могат да облекчат гладната участ на толкова много семейства?
— Знаем — казал Езекиил — и точно затова разчитаме на добри продажби…
— Но помислете само какво благодеяние ще е за онези несретници, ако намалите цената на ръжта… Помислете колко добро можете да сторите…
Старият Езекиил спрял пред Добряка и скръстил ръце, а останалите хугеноти последвали примера му.
— Да сториш добро, братко — казал, — не значи сам да си подбиеш цената.
Докато обикалял по нивите, Добряка виждал под палещото слънце да копаят стари хугеноти, кожа и кости.
— Прежълтял ми се виждате — казал на един дядо с толкова дълга брада, че му се завирала под сапа на мотиката, — как се чувствате?
— Като човек на седемдесет, който копае от десет чàса с една репена супа в търбуха.
— Това е братовчед ми Адам — вметнал Езекиил, — отличен работник.
— Ама вие трябва да си почивате и да се храните, какъвто сте възрастен! — започнал да нарежда Добряка, но Езекиил рязко го издърпал встрани.
— Всички тук си изкарваме хляба с пот на чело, братко — казал с тон, който не търпял възражение.
В началото, когато слязъл от мулето, Добряка настоял сам да си завърже добичето и помолил да му дадат торба зоб, та да се окопити то след нанагорнището. Езекиил и съпругата му се спогледали, защото според тях на такова муле му стигала стиска метлянка, но нали били в най-задушевната фаза от посрещането на госта — накарали да донесат зобта. Сега обаче старият Езекиил размислил и просто не можел да преглътне подобна кранта да му яде малкото останала зоб, затуй скришно от госта повикал Исав и му казал:
— Исаве, иди незабелязано при мулето, вземи му зобта и му дай нещо друго.
— Какво, сироп за кашлица?
— Царевични кочани, нахутени шушулки, каквото щеш.
Исав отишъл, откачил торбата от врата на мулето и отнесъл един къч, от който доста време след това накуцвал. За да не излезе съвсем на загуба, скрил зобта, да я продаде по-късно, и казал, че животното вече я е изяло.
Наближило залез слънце. Добряка бил с хугенотите посред нивите им и вече не знаели какво да си кажат.
— Ние имаме поне още час работа за вършене, гостенино — рекла жената на Езекиил.
— В такъв случай няма да ви преча.
— Върви си със здраве, гостенино.
И Добряка Медардо отново възседнал своето муле.
— Още един клетник, осакатен от войната — казала жената, когато той си тръгнал. — Колко много ги има в този край! Горкичките!
— Горкичките, вярно — съгласили се всички роднини.
— Глад и мор! — завикал пак старият Езекиил и се впуснал по нивите с размахани юмруци пред гледката тук и там на зле свършена работа или на поражения, нанесени от сушата. — Глад и мор!
IX
Сутрин често ходех в работилницата на Пиетрокиодо, за да гледам машините, които находчивият майстор твореше. Дърводелецът живееше във все по-тежки мъки и угризения, откакто Добряка взе да се отбива при него нощем, да го кори за зловещото предназначение на неговите изобретения и да го подканя да прави механизми, движени от добрина, а не от стръв за издевателства.
— Но що за машина да конструирам в такъв случай, господарю Медардо? — питал Пиетрокиодо.
— Чакай да ти обясня: можеш примерно… — и Добряка започвал да му описва съоръжението, което той щял да поръча, ако бил виконт на мястото на другата си половина, и онагледявал обяснението с оплетени чертежи.
Отначало на Пиетрокиодо му се струваше, че машината трябва да е нещо като орган, гигантски орган, чиито клавиши пораждат сладкозвучни мелодии, и тъкмо се накани да потърси подходяща дървесина за тръбите, когато от друг разговор с Добряка съвсем се обърка, защото се оказа, че желанието му май е през тръбите да минава не въздух, а брашно. Общо взето, хем трябвало да е орган, хем мелница, която да мели за бедните, хем, по възможност, и хлебарска пещ, в която да се пекат погачи. Добряка от ден на ден усъвършенстваше идеята си и пълнеше с чертежи десетки листове, но Пиетрокиодо не му смогваше на устрема, защото този орган-мелница-пещ трябваше и да помпа вода от кладенците, за да пести усилия на магаретата, да се придвижва на колела, за да обслужва много села, а в празнични дни да се понася из въздуха и с мрежи, спуснати наоколо — да лови пеперуди.