— И защо си откъснал главата на петела на баба Биджин, горката, дето тя друг си нямаше? Голямо момче стана, а акълът ти не дойде…
— Но защо на мен казваш, дойке? Нали знаеш, че не съм аз…
— Бре, не бил той! Я да видим: кой тогава?
— Аз, но…
— Аха! Така си и знаех!
— Но не аз, който съм тука..
— Като съм стара, значи съм изкуфяла, така ли? Когато чуя за някоя пакост, веднага познавам дали е от твоите. И си викам: на Медардо пръстето личи тука…
— Но бъркате!..
— Бъркам, а… Вие, младите, корите нас, старите, че бъркаме… А себе си гледате ли? Подарил си твойта патерица на стария Изидоро…
— Да, това наистина аз…
— И ще ми се хвали! А той с нея пребил жена си, милата…
— Но той каза, че едва се тътри заради подаграта…
— Престорил се е… А ти веднага му даваш патерицата… Ето нà — потрошил я е о гърба на жена си, а ти обикаляш с тоя чаталест кривак… Вятър те вее, това ти е бедата! Винаги такъв си бил! Ами бика на Бернардо, дето си го напил с ракия?…
— Не съм бил аз…
— Да бе, точно! Нали хората говорят — все той, все виконтът.
Многобройните посещения на Добряка в Гъбидол се дължаха — освен на синовната му преданост към дойката — на обстоятелството, че по това време се беше отдал и на грижи за бедните прокажени. Тъй като болестта не го ловеше (явно пак благодарение на тайнствените мехлеми на отшелниците), той обикаляше из селото и разпитваше подробно за нуждите на всекиго и никого не оставяше на мира, преди да е направил за него всичко възможно. Често, яхнал своето муле, сновеше между Гъбидол и къщичката на доктор Трелони, за да иска препоръки и церове. Докторът и сега не смееше да припари до прокажените, ала сякаш започваше, с посредничеството на добрия Медардо, да се интересува от тях.
Истината е, че планът на вуйчо ми беше по-амбициозен — той възнамеряваше да излекува не само телата на прокажените, но и техните души. Затова постоянно се вреше сред тях да ги поучава, пъхаше си носа в работите им, негодуваше и им опяваше. Прокажените не можеха да го понасят. Край на блажените разпуснати времена в Гъбидол. Покрай тоя неприятен тип, слаб като глист и щръкнал на единствения си крак, целият облечен в черно, превзет в държанието си и високопарен в думите, никой не можеше да прави каквото си ще, без после да го мъмрят публично, сред злорадството и подмятанията на останалите. Дори музиката, която той многократно порица като безсмислена, сладострастна и греховна, накрая им опротивя и техните странни инструменти прашасаха. Прокажените жени, лишени от стария си отдушник, гуляйджийството, ненадейно се озоваха насаме със своята болест и изкарваха по цели вечери в плач и безнадеждност.
— От двете половини добрата е по-лоша от гадната — започна да се дочува из Гъбидол.
Но не само сред прокажените възторгът от Добряка замря.
— Добре че онова гюлле само го е разполовило — говореха всички, — ако го беше пръснало на три, кой знае какво още щеше да ни дойде до главите.
Хугенотите сега вардеха на смени, за да се пазят и от него, който вече беше загубил всякакво приличие, та току се появяваше по никое време да се озърта колко чувала държат в хамбарите си и да натяква, че цените им са прекалено високи — нещо, което после разправяше наляво и надясно и им проваляше търговията.
Така се изнизваха дните в Тералба, а възприятията ни ставаха все по-безцветни и притъпени — чувствахме се като изгубени между тези еднакво нечовешки стремежи към зло и към добро.
X
Не минава лунна нощ, без в черните души като кълбо от змии да се сплетат куп пъклени мисли и без в състрадателните да разцъфтят лилиите на жертвоготовността и себеотдаването. Така двете Медардови половини веднъж се защурали сред чукарите на Тералба, разяждани от противоположни терзания. И след като всеки от тях взел своето решение, на сутринта предприел необходимото, за да го приведе в изпълнение.
Майката на Памела тръгна за вода, стъпи на една подвижна дъска и пропадна в кладенеца. Увисна на въжето и се развика:
— Помощ!
Тогава на фона на небето в отвора на кладенеца съзря силуета на Гадника, който рече:
— Исках само нещо да ви кажа. Ето какво: вашата дъщеря Памела често се движи в компанията на един разполовен скитник. Трябва да го принудите да се ожени за нея — вече я е злепоставил и ако е кавалер, да си поеме отговорностите. Това съм си наумил и точка, няма какво да ви обяснявам.