Таткото на Памела мъкнел към маслобойната чувал с маслини от своето дръвче, но чувалът бил продупчен и следа от маслини се проточила след него по пътеката. Като усетил, че товарът му олеква, таткото свалил чувала от гърба си и забелязал, че е почти изпразнен. Но видял, че го настига Добряка: събирал маслините една по една и ги слагал в наметалото си.
— Тръгнах след вас, за да поприказваме, и имах късмета да ви спася маслинките. Ето какво ми е на сърцето. От доста време мисля, че докато се опитвам да облекча чуждото нещастие, всъщност може би го подклаждам точно с моето присъствие. Ще напусна Тералба. Но само ако моето заминаване върне покоя поне на двамина — вашата дъщеря, която заслужава царски живот, а спи в пещера, и моята злочеста дясна половина, която не бива да остава толкова самотна. Памела и виконтът трябва да свържат съдбите си в брак.
Памела тъкмо дресирала една катерица, когато насреща изникнала майка й, уж тръгнала за шишарки.
— Памела — казала майката, — крайно време е оня пройдоха по прякор Добряка да се ожени за теб.
— Откъде накъде? — попитала Памела.
— Като те е злепоставил, да те вземе. Толкова е възпитан, че ако му кажеш, няма да се дърпа.
— Откъде ти дойде наум тая щуротия?
— Млък: ако знаеше кой така казва, нямаше толкова да разпитваш. Лично Гадника, нашият виден виконт!
— По дяволите! — рекла Памела и изтърсила катерицата от скута си. — Бог знае какъв капан ми готви.
Малко след това, тъкмо се учела да свири на тревичка, се появил баща й, уж поел за дърва.
— Памела — рекъл той, — дойде моментът да кажеш „да“ на виконта Гадник. При условие че се венчаете в църквата, разбира се.
— Сам ли го измисли това, или някой те подучи?
— Не ти ли се иска да станеш виконтеса?
— Отговори ми на въпроса.
— Добре. Да знаеш, че идеята ми я даде най-добронамерената душа на тоя свят — скитникът, наричан Добряка.
— А, той пък си няма друга работа. Ще ви покажа аз на вас!
Яхнал дръгливия си кон, Гадника се лутал из небрани лозя и мътел коварния си план: ако Памела се омъжи за Добряка, пред закона щяла да е съпруга на Медардо от Тералба, тоест — и негова, на Гадника. Със закона на своя страна лесно можел да я отнеме от своя кротък и миролюбив съперник.
Само дето срещнал Памела, а тя му казала:
— Виконте, реших, че ако нямате нищо против, вече можем да се оженим.
— Ти и кой? — попитал виконтът.
— Аз и вие. Ще дойда в замъка и ще стана виконтеса.
Гадника не очаквал подобен развой и си помислил: „Тогава няма смисъл от целия театър с венчавката за другата ми половина — женя се аз за нея и готово.“ И рекъл:
— Нищо против.
А Памела отвърнала:
— Разберете се с баща ми.
Недълго след това Памела намерила Добряка на неговото муле.
— Медардо — заговорила го, — осъзнах, че съм дълбоко влюбена в теб. Ако моето щастие ти е мило, трябва да поискаш ръката ми.
Горкичкият, който за нейно добро бил направил огромна саможертва, останал с отворена уста. „Но ако щастието й зависи от това, да се омъжи за мен, значи не бива да я карам да се омъжва за другия“, помислил и отговорил:
— Скъпа, тичам да подготвя всичко за церемонията.
— Но да се разбереш с майка ми, чу ли? — рекла тя.
Цяла Тералба завря и закипя, когато стана ясно, че Памела ще минава под венчило. Едни разправяха, че щяла да се омъжва за единия, други — за другия. А нейните родители сякаш нарочно правеха всичко възможно да объркат народа. Вярно, в двореца лъскаха и тъкмяха всичко като за голямо тържество. А виконтът си поръча костюм от черно кадифе с голям буфан ръкав и буфан крачол. Само че и скитникът беше помолил да го закърпят на лакътя и на коляното и да поспретнат с чесалото горкото му муле. В църквата, за всеки случай, избърсаха всички свещници.
Памела каза, че няма да напусне гората преди началото на сватбеното шествие. С подробностите около чеиза се занимавах аз. Тя си уши бяла рокля с було и предълъг шлейф и си сплете венче и коланче от лавандулови стръкове. И тъй като от булото й хартисаха няколко метра, стъкми булчинска рокля за козата и булчинска рокличка за патицата, после хукна из гората и тича, следвана от своите животни, докато клоните не изпокъсаха цялото й було и шлейфът й не обра всички борови иглички и кестенови обвивки, дето съхнеха по пътеките.
Но нощта преди сватбата Памела изглеждаше умислена и леко притеснена. Седнала на едно голо хълмче, с шлейф, увит около стъпалата, и килнато венче от лавандула, беше облегнала брадичка на едната си ръка, оглеждаше горите наоколо и въздишаше.