— Пет пари не давам за всички ваши прадеди, уважаеми татко!
И още тогава подсказа своето бъдещо призвание на бунтовник.
В действителност и сестра ни беше бунтар. И тя беше (след проваления годеж с младия маркиз Дела Мела) с бунтовен и самотен дух, макар че баща ни й наложи да живее уединено. Фактът, че младият маркиз, боязлив и нерешителен младеж, беше намерил смелост да скъса с този годеж, е още едно доказателство за това, че характерът на Батиста беше способен да събуди силите на отчаянието и в най-благата душа. Но това й се отрази зле: в нашите среди в онези времена един пропаднал годеж се смяташе за позор и затова сестра ни беше жива погребана вкъщи в одежди на монахиня, без да е дала обет дори на послушница, защото не чувстваше призвание.
Нейният мрачен дух се изяви най-вече в кухнята. Беше превъзходна в готвенето, защото не й липсваше нито старание, нито въображение — качества, необходими за една готвачка. Ала щом пипнеше тя, на масата можеше да ни сполети всякаква изненада. Веднъж беше приготвила наистина съвършени препечени филийки с пастет от черен дроб на плъх. Узнахме това едва когато ги изядохме и й казахме, че са вкусни. Друг път беше украсила една торта с твърдите и назъбени задни крака на скакалци. Или пък бе изпекла като гевречета свински опашчици, а веднъж беше сготвила цял таралеж, кой знае защо с бодлите. Навярно само за да ни изненада, когато свали похлупака, защото дори тя, която винаги ядеше всевъзможните неща, които приготвяше, не пожела да го опита. А печеният таралеж беше наистина апетитен, още млечен, розов, нежен. Всъщност много неща от нейната чудовищна кухня бяха направени най-вече за да ни впечатлят, а не заради удоволствието да ни накарат да опитаме заедно с нея храните с ужасен вкус. Блюдата на Батиста бяха произведения на изтънчена животинска и растителна бижутерия: глави от карфиол със заешки уши, сложени върху яки от заешка козина, или пък свинска глава с отворена уста и вместо изплезен език — един червен омар, а омарът пък държи в щипките си езика на прасето, сякаш го е откъснал. После охлювите… Беше успяла да обезглави незнайно количество охлюви. И главите, всяка от тези меки и лигави глави, прилични на морски кончета, беше забила с шишче по на една бухтичка, та като ги поднесе на масата, да приличат на ято малки лебеди. Повече от вида на тези лакомства ни вълнуваше мисълта за усърдието и настървението, с което навярно Батиста ги е приготовлявала, и представата за нейните тънки ръце, които разчленяват животинските телца.
Начинът, по който охлювите възбуждаха зловещата фантазия на нашата сестра, подтикна към една бунтовна проява мен и моя брат. В същото време тя бе израз на солидарност с бедните обезобразени животни, а също и на погнуса от вкуса на изпечените плужеци и на нетърпимост към всичко и към всички. И не е чудно, че тогава започна да назрява постъпката на Козимо и всичко, което последва.