— Разбира се, разбира се. Не искам да се натрапвам, затова ще ви пожелая лека нощ. Впрочем — добави той весело, — разбирам, че трябва и да ти честитя, че си имал успех в търсенето.
— Какво? — избухнаха едновременно Анри и Филип.
— Е, но какво има, господа? — запита невинно Марсел. — Говоря за съпругата ти, разбира се. Ако трябва да повярвам на капитан Жискар, госпожа Сен Сир е истинска красавица. — След като пусна тази бомба, той бързо излезе от каютата, като си тананикаше, отдалечавайки се по коридора.
— За миг помислих, че знае истинската причина за идването ти във Франция — изпусна дъх Анри с очевидно облекчение. — Нали не мислиш, че знае нещо, а, Филип?
— Не, Анри — отвърна Филип с повече увереност, отколкото изпитваше в този момент. — Може би е чисто съвпадение, че „Наветрен“ се е приготвял да отплава точно когато Дювал е търсел превоз за Мартиника. — После той изгледа остро по-възрастния мъж. — Нали не си му споменал накъде плаваме?
— Не! Не! — побърза да го увери Анри. — Помислих, че ти ще му кажеш, когато дойде подходящият момент.
Отпъждайки за момент мисълта за мъжа, когото имаше пълното основание да ненавижда, Филип се зае с по-неотложни неща. Свали жакета си, с помощта на ножа за разрязване на писма разпори шева и извади един малък пакет, увит в непромокаема хартия. Само острият звук от въздуха, излетял от дробовете на Анри Жискар, наруши настъпилата в каютата тишина.
— Значи не си имал затруднения? — запита Анри и хвърли бегъл поглед наоколо си.
— Изобщо. Документът ми беше доставен в хотела от един пратеник като невинно изглеждаща пратка от несъществуваща леля. Доколкото знам, ти и аз единствено знаем колко е важен този документ, а освен нас — и агентът, който работи за американското правителство.
— А ако разберат и други?
— Няма да се поколебаят да направят каквото е необходимо, за да му попречат да стигне до местоназначението си.
— Господи! — изруга Анри, поддавайки се за миг на страха.
— Запомних съдържанието му и искам и ти да направиш същото. Ако стане нещо с тези листове, един от нас трябва да бъде в състояние да предаде устно съобщението. — Гласът на Филип се извиси застрашително. — И ако нещо непредвидено попречи на някого от нас, другият е длъжен да доведе мисията до край. Предлагам да запомниш съдържанието още сега и после да сложиш пакета на сигурно място.
Анри обаче не знаеше, че Филип има намерение да вземе документа от сейфа още преди разсъмване и да го върне в собствената си каюта. Ако случайно на борда на „Наветрен“ имаше шпионин, първото място, където щеше да потърси, беше сейфът. А Филип имаше намерение да достави този документ невредим и запазен в тайна.
По обратния път умът на Филип бе зает с Марсел Дювал и появата му в Брест часове преди той и Габи да влязат в града. Изглеждаше прекалено нагласено, за да е съвпадение.
Габи спеше дълбоко, сгушена в кафявия пашкул на изпомачканата от пътя рокля, когато Филип тихо влезе в каютата. На масата лежеше недокоснат поднос с храна. Той запали лампата и се вгледа в изтощеното и тъжно лице на младата си съпруга. Приличаше на малко дете, красиво и невинно дете, но същевременно и много желана жена. Някъде дълбоко в сърцето си почувства присвиване, но не пожела да го приеме. Знаеше само едно — че я желае, както мъж желае жена. Когато очите му се плъзнаха по спящото тяло, той не мислеше нито за Сесили, нито за Амали. Разтърси глава, сякаш за да пропъди възбуждащите мисли от ума си, погледа още няколко мига красивото й лице, после духна лампата и излезе тихо от каютата, за да прекара остатъка от нощта под звездите, докато жена му спеше в своето девствено легло — положение, което той смяташе скоро да промени.
На другата сутрин Габи се събуди объркана и дезориентирана. Бавно осъзна лекото полюшване. Същевременно дочу скърцането на кораба, дрънченето на веригите и си спомни, че е на кораб, който плава към Мартиника, придружена от своя съпруг. Съпруг! Раздвижи ръце и с облекчение разбра, че е сама в леглото и облечена. Филип бе решил да спи другаде! Да се надява ли, че и занапред ще е така?
Надигна вдървеното си тяло, седна и се протегна, прогонвайки спазмите, причинени отчасти от мъчителното пътуване, отчасти и от това, че бе прекарала цели дни стегната в корсета. Огледа с отвращение намачканата и изпъстрена с петна от пот рокля, в която още бе облечена, и замечта за една гореща баня.
Някакъв шум привлече вниманието й към вратата и тя изненадана видя Филип да застава на прага.