— Филип! — застена Габи отначало тихо, после все по-силно.
— Тя вика съпруга си — каза докторът. — Той тук ли е?
— Ами… и да е тук, не е идвал насам — изсумтя презрително Тилди, без да сдържа неодобрението си. Изобщо нямаше намерение да казва на доктора, че господин Сен Сир нито веднъж не е идвал да види жена си, след като тя дойде да живее в дома на господин Марсел. Със сигурност няма чак толкова работа в своята плантация! Но беше твърде предана на господаря си, за да започне да клюкарства.
— Върви незабавно в градската къща на Сен Сир — нареди лекарят на Ерман, след като настаниха Габи в леглото. — Ако е тук, кажи му какво се е случило. Ако го няма, нека пратят човек до Белфонтен. Побързай, човече!
Тилди изненадващо бързо съблече Габи и я облече в огромна бяла нощница, докато докторът подреждаше инструментите си. Като прецени, че в момента не може да направи нищо, доктор Рено притегли един стол до леглото, положи ръка на гърчещия се корем на Габи и загледа часовника си, за да прецени интервала между контракциите. След като минаха няколко минути, той изсумтя, пъхна часовника обратно в джоба си и се наведе, за да изследва натъртванията и контузиите по лицето й. Тилди се въртеше неспокойно покрай него и накрая той я прати в кухнята да стопли вода и да донесе меки чисти кърпи.
— Филип! — произнесе едва чуто Габи, облизвайки сухите си устни с език. — Филип! Мъртъв! Не! Не!
Лекарят не разбра несвързаните й приказки. Помисли, че вика съпруга си или че се е сетила и за детето, което е изгубила.
— Съпругът ви скоро ще дойде тук — увери я доктор Рено, надявайки се, противно на всякакви разумни предположения, че Филип е в Сен Пиер. Ако не беше, щеше да пристигне поне след четиридесет и осем часа.
Габи отвори очи, трескавият й поглед бе изпълнен с болка.
— Не! Филип е мъртъв!
Тя отново изпадна почти в агония, и не можа да каже нито дума повече.
— Горкото дете — измърмори докторът, галейки ръката й.
Дълбоко в себе си той смяташе, че шансовете й да роди здраво и жизнеспособно дете са нищожни. В този момент дори животът й бе изложен на риск. Само да можеше да направи нещо друго, а не да стои така… и да чака…
Без да знае за драмата, която се развиваше само на няколко пресечки от дома му, Филип се разхождаше из стаята си, не можейки да вземе решение. Бе планирал да се върне в Белфонтен на другия ден, но ужасно му се искаше да види Габи, преди да тръгне, като същевременно се страхуваше, че посещението му може ненужно да я разстрои в този късен и решителен етап от бременността й. Забравяше всичко, от значение бяха само неговите противоречиви чувства. В този миг го стресна гласът на Жерар, но преди да схване несвързания брътвеж на възрастния мъж, едно стройно негърче нахлу в стаята и му предаде съобщение, от което косата на Филип настръхна. Сякаш земята се отвори пред него и бездната заплашваше да го погълне. Едва успя да се съвземе, когато следващото изречение на Ерман го накара да се почувства така, сякаш между ребрата му е забит нож.
— Госпожа Габи ви вика. Доктор Рено каза, ако не побързате, тя ще… може да не…!
— Може да не какво? Боже господи! Какво искаш да ми кажеш? Мъртва ли е съпругата ми?
— Не! Беше жива, когато тръгнах преди минути. Само че… само че… побързайте, преди…
Филип беше излетял много преди момчето да успее да довърши изречението си. Минути по-късно той слизаше от коня пред градската къща на Дювал, където го посрещна Тилди със зачервени от плач очи.
— Съпругата ми! — каза задъхан Филип — Какво е станало с нея? Тя… Тя дали…
— Жива е, господин Филип — побърза да каже Тилди, когато видя разстроеното изражение и побелялото лице на Филип. — Падна по стълбите, сега лекарят е с нея.
— Къде е Марсел? — запита сърдито, Филип оглеждайки се наоколо. — Как е могъл да допусне това да се случи? — Трепереше от гняв, леденият му поглед хвърляше яростни искри.
— Господин Марсел замина за плантацията рано тази сутрин. Голям пожар. Надзирателят му е обгорял — обясни страхливо Тилди, отстъпвайки назад пред студената ярост на Филип.
В този миг един смразяващ кръвта писък процепи въздуха и Филип замря. Някак не можеше да приеме, че този нечовешки крясък излиза от устата на Габи. Доктор Рено се появи в горния край на стълбите, на челото му се бяха очертали тревожни бръчки. Изражението му малко се проясни, когато забеляза Филип.