— А, Сен Сир — извика той облекчено. — Господ е чул молбите ми, елате бързо, човече, бързо. Съпругата ви ви вика.
На Филип не му трябваха повече подкани; взе стъпалата две по две и влезе в стаята на Габи, следвайки доктора. Това, което видя, го накара да се олюлее и го хвърли в небивал ужас. Габи, чието лице бе цялото в синини, лежеше, гърчейки се, на голямото легло, а коремът й се свиваше от непрекъснати силни контракции, докато болезнените й викове му късаха сърцето.
— Не можете ли да й помогнете, докторе? — извика Филип, безпомощен пред нейното страдание.
— Трябва да чакаме природата да свърши своето — въздъхна уморено докторът.
— Знаете ли как е станало? Нещастието, искам да кажа.
— Знам не повече от вас. Тилди намерила жена ви в безсъзнание долу при стълбите. Когато дойдох, беше започнала да ражда
— Мислите ли, че внезапното започване на родилните болки е причинило падането й по стълбите? — запита предпазливо Филип.
— Не можеше да не си спомни коя дата е сега — средата на август! Прекалено рано за детето, ако трябваше да бъде от него!
— Сигурен съм, че жена ви щеше да дочака термина си, ако не беше паднала. След месец щеше да роди благополучно. Залагам си главата — измърмори той, поклащайки побелялата си глава.
— — Никога не можем да сме сигурни — каза мистериозно Филип. Изведнъж Габи се надигна, защото бе чула гласа, който смяташе, че никога повече няма да чуе. Да не би духът на Филип да е дошъл? Или жестоката болка, че я кара да халюцинира?
— Филип? — името му избликна на устните й като въпрос.
— Тя ви вика — каза доктор Рено, обръщайки се към Филип. — Ще ви оставя за малко насаме, ще сляза долу за чаша кафе. Както изглежда, ми предстои дълга нощ.
Филип седна на леглото и хвана треперещите ръце на Габи.
Тя отвори очи и Филип трепна, виждайки страха, отразен във виолетовите им дълбини. Господи, помисли той виновно, толкова много ли ме мрази?
Обръщайки бавно глава, тя извика със слаб глас:
— Мъртъв! Мъртъв!
Филип помисли, че говори за бебето си, и отвърна:
— Детето ти е живо, скъпа. Виж как мърда — каза той, полагайки ръка на гърчещия се корем.
Но насърчителните му думи не й донесоха удовлетворение.
— Мъртъв! Амали! Мъртъв!
Амали? Какво говореше Габи? Да не би в бълнуването си да преживява отново някогашния ужас? Следващите й думи накараха Филип почти да обезумее.
— Ти си мъртъв! Ухапан от змия! Какво искаш от мене, Филип? — думите й внезапно прекъснаха, когато рязка болка я прониза и тя стисна така силно ръцете на Филип, че би могла да му счупи костите. — Помогни ми, Филип! Помогни ми!
Той бе наистина смаян. Защо ли Габи го мисли за мъртъв? Да не би Марсел да й е поднесъл тази лъжа? Какво би могъл да направи, за да докаже, че е съвсем жив?
— Чуй, скъпа. Аз не съм мъртъв. Тук съм, от плът и кръв — каза той, полагайки ръка на бузата й. — Ето, виж, дойдох да ти помогна.
Притисна нежно устни до нейните, усещайки как лекият й дъх се смесва с неговия.
— Но на мен ми казаха… — Габи не можа да продължи, защото следващият пристъп я сграбчи и изкриви лицето й.
— Който и да ти е казал, че съм мъртъв, те е излъгал, скъпа. — Когато тя се опита да проговори, той сложи пръст на устните й. — Шт! Недей да говориш. Пази си силите. Остави ме да те прегърна, нека да поема болката ти.
Филип помисли, че Габи е сънувала, че той е мъртъв, може би за да го извади завинаги от живота си. Болката прави странни неща с хората а Габи в момента изпитваше достатъчно болки.
Тя като че ли се успокои, докато Филип седеше при нея и я прегръщаше, закриляйки я от атаката на контракциите, които разтърсваха крехкото й тяло. Когато Габи изскърца със зъби и извика, Филип притисна устни към влажното й чело и прошепна:
— Обичам те!
Доктор Рено скоро се върна в стаята и прегледа Габи, отбелязвайки с нарастваща тревога, че силите й отслабват.
— Нищо ли не можете да направите, докторе? — произнесе Филип умолително, докато гледаше как Габи продължава да се мъчи.
— Не бих искал да вкарвам в организма й още някакъв наркотик — възрази строго докторът. — Ако се боите, сериозно ви препоръчвам да излезете от стаята, защото лошото тепърва предстои.
Филип стисна устни. Не можеше и нямаше да изостави Габи, вкопчила се отчаяно в него.
— Ще остана — отвърна той с мрачна решителност.
— Добре! Подозирам, че ще имам нужда от вас.
Беше се стъмнило, в стаята танцуваха сенки и Тилди, мълчалива и тиха като призрак, започна да пали лампите. Доктор Рено задряма, седнал на стола си. Филип напрегна мускули, за да поддържа постоянно разтърсваното от конвулсии тяло на Габи, защото контракциите й ставаха все по-силни и все по-чести, а гласът й все повече отслабваше.