Доктор Рено се прозя, протегна се и се наведе, за да прегледа още веднъж Габи, а загриженият му израз накара сърцето на Филип да затупа лудо в гърдите.
— Какво има, докторе? — запита той със страх.
— Тя отслабва. Скоро няма да има сили да изтласка бебето през родовия канал. Предполагам, че има сериозна контузия в тазовата област, може би поради падането. Има пълно разкритие, но бебето е още здраво загнездено в нея. За да спася и майката, и детето, съпругата ви трябва да намери сили да ми помага.
— А аз как мога да ви помогна? — запита тревожно Филип, готов да направи всичко, за да облекчи страданията на Габи.
— Ще се помъча да я накарам да роди. Вие можете да ми помогнете, като осигурите опора на гърба и раменете й, докато тя се напъва. Да й дадете нещо, което да я подпира.
Докторът отправи към небето мълчалива молитва и съсредоточи всичките си усилия върху Габи.
— Послушайте ме, госпожо Сен Сир! Трябва да ми помогнете, или детето ви ще умре! Чувате ли ме?
— Да — долетя слабият й отговор. — Не искам бебето ми да умре! — Макар че бе напълно изтощена, непреклонната й решимост да роди здраво дете на Филип надви умората и болката. Собственият й живот нямаше никакво значение.
— Напъвайте, когато ви кажа, детето ми. Бебето е много слабо, за да може самичко да си проправи път.
Доктор Рено положи нежно ръка на корема на Габи и когато усети следващата контракция, извика:
— Напъвайте!
Габи напрегна всичките си сили, но без полза. Само прехапа до кръв долната си устна и Филип изтри нежно кръвта. Докторът още веднъж заповяда:
— Напъвайте!
Още веднъж лицето на Габи стана пурпурно от героичните й усилия да следва заповедите на доктора. Това продължи може би часове, поне така се струваше на всички, докато докторът извика облекчено:
— Виждам главата!
Той внимателно обхвана главичката на бебето с форцепс и полека го измъкна на белия свят.
В стаята се бе възцарила мъртвешка тишина. Доктор Рено правеше нещо с детето, времето минаваше ужасно бавно, след това той го подаде на Тилди, която чакаше наблизо. Тя уви бебето в мека кърпа и изскочи от стаята, хлипайки едва чуто.
— Момиче — каза доктор Рено с тъжно лице, когато най-накрая намери смелост да погледне Филип. — Съжалявам. Раждането беше прекалено дълго. Не можах да спася детето. Беше много дребно и дробовете му не бяха развити.
Гласът му бе пълен със състрадание. Едно е да спасяваш човешки живот, но съвсем друго да помогнеш за раждането на мъртво дете — това изтощава много.
Филип потисна един стон и зарови лице в мократа от пот коса на Габи. Тя бе задрямала и не чу думите на доктора.
— А сега какво? — запита той смутен.
— Ще чакаме да падне плацентата и да се надяваме, че няма усложнения — каза докторът с надежда. После постави и двете си ръце върху все още издутия корем на Габи и започна да масажира. След миг омекналото тяло на Габи се напрегна и тя извика.
— Господи! — възкликна лекарят и учудване просветли стегнатите му черти. — Не може да бъде… невъзможно е… но все пак..
— Какво има докторе? — извика Филип, очаквайки да чуе най-лошото, и ръцете му конвулсивно обгърнаха Габи.
— Нямах представа, че жена ви носи близнаци! Сега ще се роди още едно дете!
Близнаци!
Филип едва успя да преглътне невероятното откритие на доктора, когато Габи отново се сви и плътно се вкопчи в него. Почти веднага прозвуча ликуващия глас на доктор Рено:
— Ето го! Момче! Живо е, Филип, живо е!
Чу се пронизителен бебешки плач. Филип го слушаше с благоговение и сълзи се стичаха по бузите му.
От този миг нататък събитията се развиха бързо. Тилди отнесе бебето, за да го изкъпе. То изглеждаше невероятно мъничко и крехко в очите на Филип и поради някаква причина също толкова скъпоценно. Как би могъл сега да излезе от живота на Габи, след като бе присъствал на раждането на това малко същество, на неговото идване на бял свят? После всички мисли за детето отлетяха, когато погледна пребелялото лице на Габи.
— Жена ми — изрече Филип едва чуто, с внезапно пресъхнала уста. — Тя дали… дали…
— Държи се. Има кръвоизлив и треска, но ще се оправи. Мога със сигурност да кажа, че ако раждането се беше забавило още малко, нямаше да имате нито жена, нито дете. Но тя е млада и с времето напълно ще се възстанови.
— А бебето?
— Нали го чухте, приятелю? — усмихна се докторът и тупна Филип по гърба. — Той е необичайно здрав за близначе, при това преждевременно родено. Съвършено нормално е близнаците да се раждат по-рано от предвидения срок. Изглежда че този малък приятел е получил доста повече от полагаемата му се храна и е оставил сестричката си твърде крехка и слаба, за да оцелее. Но пък не можем да сме сигурни, че злощастното падане на съпругата ви не е било причина за смъртта на момиченцето.