Филип тръгна към Сен Пиер в деня, когато изригванията на Мон Пеле внезапно спряха. Пътят беше тежък и изморителен, още повече го затрудняваха потоците лава, вече изстинали, които бяха превърнали шосето в опасна, осеяна с камъни труднопроходима пътека. Отдавна се бе стъмнило, когато той пристигна в Сен Пиер и отиде веднага в градската си къща, за да прекара там нощта, разхождайки се нервно из спалнята, зает да съчинява речи. Филип нямаше представа как ще реагира, ако Габи откаже да дойде с него в Белфонтен. Отказваше се да мисли за подобни неща, които щяха да замъглят мозъка му. Трябваше по някакъв начин да я убеди, че я обича и има нужда от нея. Сънят бягаше от него, както Габи през бурните години от брака им. Най-накрая, почти преди зазоряване, Филип се простря на леглото и потъна в дълбок сън, изпълнен с видения за изригване, смърт и катастрофично разрушение.
Габи се събуди внезапно, ослушвайки се за звуци, които биха подсказали, че Мон Пеле отново се събужда, но като не чу нищо освен гладното хленчене на Жан от съседната стая, въздъхна дълбоко и се отпусна. Скоро Жан престана да плаче, защото дойката му даде да суче. Отначало Габи бе протестирала, искаше сама да кърми детето си. Но накрая нерешително се бе поддала на увещанията на Марсел и доктор Рено, че Жан има нужда от повече мляко, отколкото тя може да му даде. Тъй като беше много малък, трябваше често да се храни, а пък Габи с нейното крехко здраве не можеше да му осигури достатъчно храна. Затова, за да удовлетвори майчинските си инстинкти и в същото време да използва млякото, което имаше в гърдите си, й позволиха да кърми Жан три пъти на ден, а дойката го кърмеше при останалите хранения. Едно почукване на вратата прекъсна приятните й мисли.
— Влез — извика Габи, мислейки, че е дойката Луела, която носи Жан за сутрешното му посещение.
Тя бе въвела навика да прегръща сина си и да си играе с него всяка сутрин, след като той се събуди. Затова се учуди, виждайки Марсел; Още повече се учуди, като го видя да затваря плътно вратата, преди да се отправи към леглото й.
— Нещо не е наред ли Марсел? — запита нервно Габи.
— Всичко е в ред, скъпа. — усмихна се Марсел. — Напълно в ред. — Изумруденият му поглед не слизаше от лицето й, докато той се настаняваше небрежно до нея. Едва тогава тя забеляза писмото в ръката му. Отговаряйки на мълчаливия въпрос, Марсел й подаде писмото. — От Онор. Помислих, че ще се радваш да чуеш новините от нея.
Габи зарадвана плесна с ръце.
— Как е тази малка палавница! Споменава ли за бъдещия си съпруг? Щастлива ли е?
Онор не се бе върнала в Сен Пиер, както се очакваше. Един ден след раждането на Жан се бе получило писмо, с което тя съобщаваше, че се е влюбила и няма да се върне в Сен Пиер. Селест бе одобрила кандидата и сватбата бе определена за след няколко месеца. След това дойде писмо от Селест, в което се изброяваха многото качества и положителни черти на избраника на Онор.
Марсел бе одобрил на драго сърце и сватбата бе станала в Ню Орлиънс. Очите на Габи се замъглиха, когато Марсел започна да чете на глас писмото на сестра си. Щастието на момичето, доволството й от брака и взаимната любов на младоженците личаха ясно във всяка дума. Когато Марсел остави писмото настрана, Габи плачеше, без да се прикрива.
— Какво има, скъпа? — запита Марсел с неприкривана тревога в гласа. — Болна ли си?
Той веднага я прегърна, усещайки всяка извивка на стройната й фигура през тънката материя на нощницата й.
— Няма нищо, Марсел — захлипа Габи на гърдите му. — Просто съм толкова щастлива за Онор. Нейният живот, бракът й ще бъдат толкова различни от моите. Надявам се никога да не загуби любовта и доверието на мъжа, когото обича.
— Скъпа моя, щастието няма да те отмине. Възнамерявам да те направя също толкова щастлива, ако не и по-щастлива от Онор. Имам чудесни новини за теб. „Упование“ ще отплава за Франция след три седмици и аз взех билети за трима ни. Вече пратих писмо до Линет с молба до мъжа й Пиер да се яви в съда от твое име. Когато пристигнем, разводът ще бъде чиста формалност. Пиер Бонар е много влиятелен, ползва се с голям престиж като юрист. Ще се оженим в мига, когато бъдеш свободна. Жестоките години, когато си била съпруга на Филип, скоро ще бъдат минало.