— Толкова скоро? — запита Габи. — Трябва ли толкова скоро да напускаме Мартиника? Сигурна съм, че доктор Рено няма да ми позволи да замина, все още съм под неговите грижи.
Бе смутена от внезапното изявление на Марсел. Да не би да се опитва да се оправдава, помисли си тя. Филип очевидно не я иска, затова защо да отлага заминаването си?
— Морският въздух ще ти подейства много добре — настоя Марсел, — сигурен съм, че докторът ще се съгласи. Той каза, че бързото ти възстановяване е истинско чудо. Имали някаква друга причина зад твоето желание да останеш в Сен Пиер? — запита той многозначително, присвивайки очи.
— А… разбира се, че няма — настоя Габи, може би твърде разгорещено. — Двамата с Жан ще бъдем готови да заминем след три седмици.
— Прав ли беше докторът, като ми каза, че напълно си се възстановила?
— Да, прав беше. — Гласът й едва се чуваше, но отговорът бе достатъчен, за да възпламени Марсел.
Неспокойните му ръце започнаха да галят едва прикриваното от дрехите тяло на Габи. Устните му докоснаха благоговейно клепачите й, плъзнаха се по гладките бузи, притиснаха се нежно до шията. Той смъкна роклята от раменете й, оголи натежалите й гърди и устата му потърси изпълненото с мляко зърно. Габи леко ахна, протестирайки, понечи да го отблъсне, но слабата й съпротива само още повече го възпламени. Изведнъж тя усети как отвръща диво на целувките и ласките му, зажадняла за мъжка близост.
— Ти ме искаш, любов моя, знам, че ме искаш — прошепна Марсел с предрезгавял от желание глас. — Позволи ми да те любя.
Вземайки мълчанието на Габи за съгласие, той стана и започна да съблича дрехите си с неспокойни ръце и разтреперано тяло, разтърсвано от така дълго потисканото желание. Бе успял да свали жакета и вратовръзката си, когато дойката внезапно влезе в стаята, носейки в ръце малкия Жан.
Отстъпвайки назад пред интимната сцена, Луела възкликна:
— О, госпожо Габи, извинете ме! Мислех, че сте сама!
Изчервена, дойката сведе глава да прикрие смущението си.
Габи бързо дръпна чаршафа, за да прикрие голотата си, докато дойката се чудеше накъде да погледне, явно съзнавайки какво са смятали да правят, макар да не беше сигурна какви са отношенията между нейния господар и жената, която беше съпруга на друг мъж. Притискана от невероятно смущение, тя пристъпи към леглото, почти хвърли детето в ръцете на Габи и излетя ужасно притеснена от стаята.
Марсел изруга тихо, поглеждайки жадно към Габи, която бе сложила неспокойно мърдащото дете на гърдата си; поради неговите манипулации от зърното бе започнало да тече мляко. Макар и силно разочарован, той не може да не се усмихне, когато розовата устичка на Жан започна жадно да смуче зърното на Габи, а малките му пръстчета нежно замърдаха върху плътта, която той копнееше да притежава.
— Щастливец — изрече той меко, погалвайки с палец нежната руса перушинка по главичката на детето. После ръката му се вдигна по-нагоре, за да погали изкусителната бяла плът, която се виждаше над личицето на Жан. — До довечера, скъпа — прошепна той с напрегнат изумруден поглед, преливащ от желание.
Думите му бяха пределно ясни и Габи неволно се замисли за предстоящата нощ със смесени чувства на желание и боязън.
По-късно тази сутрин, когато Марсел беше в своята канцелария, Тилди бе излязла на пазар, а Луела бе отишла да разходи малкия Жан, Габи седна в салона и се опита да чете един роман, но безуспешно. Умът й се отклоняваше към случилото се в спалнята, непрекъснато си спомняше как с готовност бе откликнала на пламенния Марсел. Отдавна знаеше, че двамата неизбежно ще се съберат.
Какво значение имаше, ако се отдаде на Марсел, преди да се оженят, кой имаше по-голямо право на нейната любов? Със сигурност не и Филип, който с отсъствието си показваше съвършено ясно, че тя е свободна да прави каквото желае. Поне любовта на Марсел не я нараняваше, бе непоклатима и я изпълваше с увереност. Тя можеше да постъпи много по-зле, отколкото да стане негова жена Защо тогава не можеше да се отърве от чувството, че предава Филип? Нима той самият не й изневеряваше сега с Амали?
Силно чукане на вратата прогони тишината и Габи, недоволно намръщена, разбра, че е единствената останала в къщата; въздъхна дълбоко и отиде да отвори вратата. След учудването дойде шокът — тя видя Филип застанал пред нея с огромна усмивка на загорялото си лице.